Рожденичката

А ръката ми стиска телефона, иска ми се Коул също да я остави на мира. На нея очевидно не ѝ харесва.

На мен също.

Но и не мога да спра очите си отново да се вдигнат към нея, виждам бикините, които носи, оформени като розови миди, и тънките презрамки, бавно отделящи се от кожата ѝ.

Господи, колко е красива.

Усещам как в стомаха ми се затяга болезнен възел, докато гледам как дългата ѝ коса пада върху голото ѝ тяло, и ръцете ѝ, които единствени продължават да държат парчетата плат, прикриващи голотата ѝ.

Прокарвам ръка през лицето си и се опитвам да изтъркам срама от него, защото, ако бях на мястото на Коул, вероятно бих се държал по абсолютно същия начин, но все пак на по-усамотено място. Не бих искал никой друг да вижда онова, което виждам аз.

Издишвам и свеждам поглед. Трябва да сложа край на тази вечер. Може би трябва да спра тока, за да си тръгнат всички.

Но преди да помръдна, виждам, че Джордан е излязла от басейна и върви към прозореца. Държи горнището с едната си ръка и облича старата ми тениска с другата, после се пресяга и завързва отново връзките му, след като се е облякла.

Веждите ѝ са сбърчени, като че ли е раздразнена, и аз протягам глава и поглеждам зад нея, за да видя, че Коул вече се занимава с нещо друго — подхвърля на някого футболна топка.

Тя се насочва към задната врата на къщата и аз се изправям, когато влиза в кухнята. Включвам телефона в зарядното на плота, за да изглежда, че правя нещо.

— А, здрасти — казва, спирайки, когато ме вижда.

Поглеждам към нея и прочиствам гърло.

— Привет, всичко наред ли е?

— Аха, тъкмо щях да… — Тя се колебае, като че ли търси отговора. — Нарежа малко диня.

Кимвам и отивам до хладилника, бъркам на горния рафт и изваждам един плод.

Тя взема дъската за рязане и ножа, а аз забравям да ѝ кажа да разтури купона. Май изобщо не ѝ се иска да е там сега.

Изваждам другата дъска за рязане, която държа до хладилника, слагам я на плота до нея и срязвам динята на две.

Едната половина остава на моята дъска, а другата премествам на нейната и двамата започваме да режем.

Остатъците от купона тичат из задния двор, някакво хлапе гони полуголо пищящо момиче и аз отново свеждам поглед, чувствам се страшно глупаво, като че ли това не е моята къща, а аз съм някакъв седемдесетгодишен перверзник, който шпионира подивелите тийнейджъри, тичащи из проклетия ми двор.

Виждам, че поглежда през прозореца пред нас и после бързо се обръща към мен, вероятно преценява раздразнението ми. Все пак в задния ми двор се разхождат полуголи жени, а онзи ден откачих, защото косеше ливадата с мокра фланелка.

Но вместо това този път прибягвам към сарказъм:

— Мислиш ли, че съседът Крамер се наслаждава на гледката?

Тя изсумтява, продължава да реже колебливо, после се разсмива.

След миг обаче чувам ироничния ѝ глас.

— Ами ти? — отвръща ми.

Разширявам леко очи от изненада, после поглеждам надолу към нея. Тя ми отправя дръзка усмивчица.

— Още си млад — изтъква, шегувайки се с мен. — Още изглеждаш енергичен. Защо не излизаш повече?

Кой казва, че не излизам? Дните ми, прекарани в обикаляне на баровете, свършиха, но аз също имах гости тази вечер. Е, да, това не е „излизане“, но не съм отшелник.

— Не си гей, нали?

Поглеждам я. Извинявай, онази вечер не си ли говорехме за навиците ми с жените?

Но тя веднага поклаща глава, за да я проясни.

— Аха, забрави. Така си и мислех.

Боже.

Вярно, социалният ми живот не е толкова богат, колкото би могъл да бъде. Известно ми е. Още нямам четиресет, а свободното ми време прилича на пенсионерския живот на дядо ми.

Замислям се за миг, търся най-лесния начин да ѝ го обясня.

— Обичам скучния си живот — казвам ѝ, а гласът ми звучи извинително. — Повечето жени обаче не го харесват.

— Може би момичетата не го харесват — отвръща ми тя, а в гласа ѝ има лек хумор, който оценявам. — Изобщо не те намирам за скучен. Трябва да излизаш повече. На този град не му достигат мъже. Има твърде много момчета.

Усмихвам се на себе си. Тя ме вижда като мъж, не само като нечий баща. Това не би трябвало да ми харесва толкова много.

И да, може да има много момчета, но също така има и доста жени и никоя от тях не е за мен. Повярвайте ми, ако бъдещата ми съпруга живееше в този град, вече щях да съм я открил.

Тя реже едно от парчетата си на две и го обръща настрани, за да разреже триъгълниците на две. Повтарям движенията ѝ.

Навън млада жена с дълга конска опашка търчи около басейна, а оранжевият ѝ бански кара загарялата ѝ кожа да изглежда по-тъмна.

Соча я с брадичка.

— Трябва ли да хукна след нея?

Джордан поглежда нагоре през прозореца към момичето и отново свежда очи, продължавайки да реже динята.

— Твърде секси е за теб.

— Мислиш, че няма да ѝ смогна ли? — шегувам се и разрязвам още два триъгълника. — И преди съм се занимавал с жени, нали знаеш?

— Няколко пъти в живота си, сигурна съм. Имаш ли нужда да си починеш вече?

Ах, малка…