САКАТИЯТ БОГ

Полетя камък, тупна близо до Чистия, отскочи и се изтъркаля настрани. Вражеският командир все пак се стресна, после махна на армията си.

– Идват! – викна някой.

Гласът на Хелиан този път бе по-близо и много по-силен:

– Какво каза?

Ърб се обърна. Ефрейтор Класп лежеше между тях и въртеше очи ту към него, ту към нея.

– Какво в името на Гуглата ви прихвана двамата?

– Обичам те! – извика Ърб.

И като видя щастливата й усмивка, нагази през пъшкащия Класп. Хелиан залитна напред да го посрещне и устата й се лепна в неговата.

Затиснат под тежестта им, Класп изскимтя и зарита.

– Идиоти такива! Врагът настъпва! Разкарайте се от мен!

Кътъл гледаше настъпващите редици. На двайсетина крачки блеснаха копия, удариха във вдигнатите щитове и след това, по знак от командирите на роти, колансийците се понесоха в атака по склона.

Сапьорът се надигна, арбалетът избръмча, дебелата жила забърса леко бузата му. Видя как стрелата му порази в гърлото един отдельонен командир. Останалите морски пехотинци също бяха пуснали стрелите си срещу врага. Между пукнатините и скалите западаха тела.

Сапьорът остави оръжието зад себе си, взе щита, пъхна ръката си в ремъците и извади късия меч. И четирите движения бяха направени още преди отдельонният командир да падне на земята.

– Бий! – изрева Кътъл и се надигна, когато първият колансиец се появи пред него.

Една стрела беше заковала лявото стъпало на Солтлик за земята, но той бездруго не искаше да става. Войникът, появил се точно пред него, залитна в последния момент. Солтлик го натисна надолу с щита си и натресе ефеса на меча през шлема му и в костите на черепа. Когато дръпна, шлемът се изхлузи заедно с дръжката.

Нечие копие заби към него. Той го отби настрана с шлема, натисна с рамо щита и сплеска лицето на войника. Докато онзи залиташе назад, го промуши ниско в корема. Издърпа оръжието и посече друг колансиец – извираха сякаш отвсякъде.

Така и не видя копието, което прониза врата му и му разпра гърлото.

Корик изруга и завъртя лявата си ръка, за да изтръска останките от натрошения си щит. Измъкна от колана си дълъг нож, изрита настрана мъжа, чийто череп бе разбил с щита си, и вдигна глава тъкмо навреме, за да посрещне следващия нападател.

Остриетата блеснаха, по-тежкото отби забиващото се копие, по-тънкото се вряза през кожената броня и затъна на педя в гърдите на колансиеца, после се измъкна. Докато войникът залиташе, Корик го удари с меча между главата и врата, толкова силен удар, че преряза ключицата и мина надолу през три ребра, докъдето се срещаха с гръдната кост.

Корик се изви, за да избегне друго копие, чу смях и видя как Смайлс се изправя над свличащ се труп.

Нова озверяла тълпа колансийци връхлетя към тях.

Синкавото ледерийско острие сякаш извика ликуващо, щом се вряза отстрани през шлема, разби набузника и след това костите, които той трябваше да пази. Кръв плисна от зяпналата уста на войника, очите му се опулиха, а Коураб го изрита назад върху следващия войник.

Ехото от вика на меча се затъркаля в черепа му и той изрева в отговор, вдигна оръжието кръстато над щита си и зачака следващия глупак.

„Аз съм морски пехотинец! Героичен войник в ден на слава! Елате ми и умрете!“

Троутслитър изруга и посече ръка отдясно, после друга отляво. Кръв плисна от двете му страни и го накара да изругае отново. Измести се да отбегне забиващото копие, изрита под нечия челюст толкова силно, че главата изпращя назад, а след това посече оголения врат.

До него Детсмел залиташе под ударите по щита му от колансиец, размахал тежка брадва с шип. Страничният замах на Троутслитър вкара дългия нож над рамото на нападателя, в пролуката зад ъгъла на челюстта и ръба на шлема, леко вдигнат нагоре, за да се влезе между прешлените точно под черепа.

Детсмел се изправи, хвърли се с щита напред и блокира нападателя, опитващ се да удари Троутслитър отстрани. Вражеският войник изпъшка и коленете му се огънаха. Детсмел беше счупил оръжието си, така че грабна брадвата с шипа, замахна, разцепи кръглия колансийски щит и след това заби шипа в рамото на мъжа.

Ниско наведен, Троутслитър посече ахилесовото сухожилие на десния крак на колансиеца и докато той падаше с крясък, го прободе в окото. Виковете му спряха.

– Наведи се! – извика зад него Уидършинс.

Стрела от арбалет изсвистя над Троутслитър и порази в гърдите следващия нападател.

Балм от другата страна на Детсмел извика:

– Откъде я намери тая тъпа брадва, войник! Намери си меч! Още малко ако ми се мотаеш така, и си свършил!

– Търся, проклет да си! Търся!

Кисуеър падна по гръб. Чу блокирания удар над себе си, а след това ръмженето на Синтър, щом сестра й посече колансиеца през лицето. Изрита от себе си рухналото тяло и ръката й стисна късото копие. Изправи се и отново скочи в гъстата гмеж.

Синтър едва отбиваше с щита си ударите на един огромен колансиец. Бадан Грук се хвърли към него и заби меча си дълбоко под ребрата му.

Нечия брадва посече отзад в шлема на сержанта, разцепи го и събори Бадан Грук на земята. Извитото като полумесец острие се измъкна и повлече след себе си коса и парчета кости.