САКАТИЯТ БОГ

С вой, Синтър посече ръката, която държеше брадвата, а след това разпра широка дупка в корема на мъжа. Вътрешностите му се изсипаха върху трупа на Бадан Грук.

А тя продължаваше да вие.

Копие прониза Лап Туърл и железният връх изстърга в скалата зад него. Лечителят фалариец изкрещя, посече надолу с късия си меч и преряза пръстите на по-близката ръка по дръжката на копието. Натискът от оръжието изведнъж отслабна. Той се хлъзна напред по гладкото дърво, докато се доближи до колансийката, и я посече през врата.

Докато тя падаше, резачът пусна меча и щита и се вкопчи в долния край на копието. Усети, че върхът се забива под ъгъл в земята в подножието на камъка зад него, запъна стъпала назад и се хвърли по очи. Дръжката се прекърши зад гърба му. Той се надигна на колене, изтри ръцете си в сухата трева и взе отново щита и меча.

Изплю кръв – беше си прехапал езика – и изпъшка:

– Не беше зле.

Между скалите се катереха още колансийци. Лап Туърл тръгна напред да ги посрещне, като прегази трупа на Бърнт Роуп. Беше му останал достатъчно живот, за да свали още няколко. Може би.

Скълдет скочи във въздуха и излетя над приведения гръб на колансиеца, вкопчен в свиреп бой с Релико. Замахна надолу, мечът му се вряза дълбоко под ръба на шлема и посече прешлените. Скълдет се превъртя, приземи се приклекнал, а след това изкрещя и се хвърли към зяпналото лице право пред себе си. Колансиецът се сниши зад кръглия щит и посече с извития си меч, но Скълдет скочи високо, опря едната си ръка върху шлема на врага и се превъртя над него. Посече надолу и преряза коленните сухожилия.

Пустинният принц стъпи на земята, огледа се и…

Чу вика на Синтър… И как Кисуеър изруга…

Беше обкръжен. Развъртя се, засече, наведе се ниско, изрита и развъртя меча. Западаха тела. Плисна кръв.

А след това нещо го прободе в кръста и го надигна от земята. Той се опита да се извърти, но металното острие изстърга в гръбнака му. Събориха го по лице на земята, а след това го удряха… тежки и остри ръбове закълцаха мускули и кости.

Един се стовари в тила му и дойде тъмнина. И забрава.

Хедж стоеше над трупа на Бейвдикт – проклетият глупак бе убит още при първия дъжд от стрели, улучен в окото. От позицията си виждаше как кръгът на защитниците се свива, докато врагът натискаше нагоре по склона. Видя как Фидлър тръгна надолу да запуши дупката в едно почти избито отделение.

– Стрелците! Дръжте капитана под око. Ако пробият там, пътят към Сакатия бог е прав.

– Да, сър!

– Останалите – трябва да отслабим натиска. Взимате ония, бронзовите, и хвърляте по пети и шести ред – изразходвай ги всичките. Ако не ги принудим да отстъпят веднага, свършили сме.

– Какво правят бронзовите котенца, сър?

Хедж поклати глава.

– Забравил съм, а алхимикът е мъртъв. Просто действай. Живо!

Щом те тръгнаха, взе арбалета си – бяха му останали само шест стрели. Сапьорите, които бе окопал долу под склона, или всички бяха мъртви, или бяха изразходвали мунициите си – щеше да е само лош късмет, ако някоя случайна стрела улучеше него или Фидлър точно сега.

Зареди арбалета и тръгна надолу покрай останалите си четирима стрелци, към Фидлър и двете сестри далхонийки плюс оня тежък пехотинец, най-ниския от всички. Всички колансийци, които бяха настъпили по фланга им, вече бяха нападали, пронизани от стрелците му.

– Добра работа – ревна Хедж на хората си. – Сега си намерете други цели, не ми се помайвайте.

Един камък се обърна под крака на Фидлър и левият му глезен поддаде болезнено. Той изруга и залитна. Вдигна очи и видя връхлитащ колансиец – с подивели очи под шлема, вдигнал високо тежка брадва.

Метална стрела оттласна колансиеца стъпка назад и той зяпна изумено тежката пръчка, забита в гърдите му.

Една ръка стисна Фидлър за яката и го дръпна настрана. Метален арбалет тупна в скута му, последван от стрела.

– Зареждай, Фид – изръмжа Хедж, докато вадеше късия си меч. – Задържаш ги от левия ми фланг, нали?

– Побесняваш ли, Хедж?

– Да.

– Боговете да са им на помощ.

Нападателят на Ботъл заби копието си през дясното му бедро и го прикова към земята, но Ботъл отвърна с меча през корема му и докато колансиецът рухваше с ужасни крясъци, реши, че е спечелил малкия спор.

„Това ли е то? Спор? Но виж ги само – те са роби. Не го искат това.“

Тар спря до него, от рана на лицето му бликаше кръв.

– Да го издърпам ли това копие, Ботъл? В момента не кърви много, но ако го извадя…

– Знам. Но е пробило целия крак – махни го, сержант. Ще запуша раната с парцали.

Тар го натисна с коляно и бързо издърпа копието.

– Кърви. Но не шурти. Като видя Детсмел, ще го пратя насам.

Ботъл кимна замаяно, надигна се, бръкна в кесията на колана си и извади превръзки. Докато запушваше единия край на дупката, от подножието на хълма изригна убийствен зной, последван от смразяващи кръвта писъци.

Брат Гроб зяпна потресен и вбесен от собствената си безпомощност, когато бронзовите на цвят гранати западаха в колансийските редици в подножието на могилата и на равния терен под нея. Изригналите с грохот смарагдови пламъци плъзнаха с демонска ярост през бойците му.