Сан Феличе

Нелсън е роден на 29 септември 1758 година; следователно по времето, за което става дума, той е тридесет и девет—четиридесетгодишен мъж. Роден е в Барнъм Търпс, селце от Норфолкското графство; баща му бил там пастор; майка му, умряла млада, оставила единадесет деца.

Един чичо моряк, сроден с рода Уолпъл, го взема като курсант на въоръжения с шестдесет и четири оръдия ридъртейбъл.

Той плава до полюса, където прекарва шест месеца блокиран сред ледовете, бори се с бяла мечка, която би го удушила, ако един от другарите му не бе успял да пъхне мускета си в ухото на звяра и да го застреля в главата.

Плава отвъд екватора, загубва се в перуанска гора, заспива под дърво, където го ухапва една от най-отровните змии, без малко не умира от това ухапване и запазва през целия си живот сивосинкави петна, каквито има и самата змия.

В Канада се влюбва за пръв път и е готов да извърши най-голяма глупост. За да не изостави любимата си, решава да си даде оставката като фрегатеи капитан. Офицерите му го залавят неочаквано, връзват го като престъпник или луд, отнасят го на „Сии — хорз“, командван по това време от него, и едва в открито море му връщат свободата.

След като се завръща в Лондон, той се оженва за една млада вдовица, мисис Низбет; обича я със страстта, пламваща така лесно и буйно в душата му, а когато отплава отново, взема със себе си Джъзуа, син от първия й брак.

Когато адмирал Трогов и генерал Моде предават Тулон на англичаните, Харис Нелсън е капитан на „Агамемнон“; него именно изпращат в Неапол да съобщи на крал Фердинанд и кралица Каролина за завземането на нашето най-голямо пристанище.

Сър Уилям Хамилтън, апглийски посланик, както вече казахме, го среща у краля, завежда го у дома си, оставя го в салона, отива в стаята на съпругата си и й казва:

— Доведох ви едно човече, което не може да се похвали с красотата си; но никак няма да се учудя, ако бъде един ден славата на Англия и страшилище за враговете й.

— Откъде накъде предвиждате това? — запита лейди Хамилтън.

— От няколкото думи, които разменихме. Той е в салона; елате да го поздравите, мила. Никога не съм приемал в дома си английски офицер; не желая този обаче да отседне другаде освен в моя дом.

И Нелсън отседна в английското посолство, което се намираше на ъгъла, образуван от реката и улица Киайа.

По това време, в 1793 година, Нелсън беше тридесет и четири годишен мъж, дребен на ръст, както бе казал сър Уилям, блед, синеок, с орлов нос, отлика на великите войни, със силно очертана брадичка, признак на твърдост, стигаща до упоритост; що се отнася до косите и брадата, те бяха бледоруси и твърде редки.

Нищо не ни посочва Ема Лайона да е била по това време на различно мнение за красотата на Нелсън от това на съпруга си; но поразителната красота на посланичката оказа своето въздействие: Нелсън напусна Неапол, получил подкрепленията, които бе дошъл да иска от двора на Двете Сицилии, и безумно влюбен в лейди Хамилтън.

Дали от чисто славолюбие или за да се излекува от тази любов, която смяташе неизлечима, той се стреми да го убият при превземането на Калви, когато загуби едното си око, и при похода в Тенерифе, когато загуби едната си ръка? Не знам; но и в двата случая той излага така безгрижно живота си, щото трябва да се приеме, че не е държал особено много на него.

Така лейди Хамилтън го видя едноок и еднорък; нищо не ни подсказва тя да е изпитвала към героя инвалид нещо друго освен нежното, съчувствено състрадание, дължимо от красавиците към мъчениците на славата.

Той идва повторно в Неапол на 16 юни 1798 година и повторно се озовава пред лейди Хамилтън.

Положението на Нелсън е критично.

Натоварен да затвори френския флот в пристанището на Тулон и да влезе в бой, ако флотът се измъкне, той допуска да му се изплъзне, да завземе Малта и да стовари тридесет хиляди души в Александрия!

Това не е всичко: очукан от буря, понесъл тежки аварии, без вода и храна, защото е принуден да се върне в Гибралтар, за да възстанови загубите.

Той е загубен; могат да го обвинят в предателство, него, търсил цял месец в Средиземно море — тоест в едно голямо езеро — флот от тринадесет линейни и триста осемдесет и седем транспортни кораба и не успял не само да го настигне, но дори да открие следите му.

А сега под носа на френския посланик трябваше да получи разрешение от двора на Двете Сицилии да вземе вода и храна от пристанищата на Месина и Сиракуза, както и дървен материал от Калабрия, за да замени изпочупените мачти и реи.

Обаче дворът на Двете Сицилии имаше мирен договор с Франция; този мирен договор го задължаваше да пази най-строг неутралитет и да се удовлетвори искането на Нелсън, би значило да се измени на договора и да се наруши неутралитетът. Но Фердинанд и Каролина така много ненавиждаха французите и се бяха заклели така много да пакостят на Франция, че всички искания на Нелсън бяха безсрамно изпълпени; и Нелсън, който можеше да бъде спасен само от една голяма победа, напусна Неапол по-влюбен, по-обезумял, по-безразсъден от всякога, дал клетва при първия удобен случай да победи или да умре.