Сан Феличе

По-възрастната от двете, при все че бе минала вече блестящите дни на първата младост, бе запазила забележителни останки от красотата си; доста висока на ръст, тя бе започнала да пълнее и това би изглеждало преждевременно при голямата й свежест, ако няколко дълбоки бръчки, прорязали матовото властно чело с цвят на слонова кост не толкова от възрастта, колкото от политически грижи и от бремето на короната, не издаваха четиридесет и петте години, които тя навършваше; необикновено хубавите руси коси с очарователен оттенък обрамчваха възхитително лицето, чийто първоначален овал се бе леко деформирал от пристъпи на нетърпение и мъка.

Когато някоя мисъл ги съживеше внезапно, уморените, разсеяни сини очи излъчваха някакъв мрачен, почти хипнотизиращ плам, който от отражение на любов, след това от плам на честолюбиви стремежи се бе превърнал накрая в мълния на омразата; влажните начервени устни, от които долната — издадена напред — придаваше понякога неизказано презрителен израз на лицето, бяха изтънели и избледнели от непрестанните ухапвания от все още здравите бисерни зъби.

Носът и брадичката бяха запазили гръцките си очертания; шията, раменете и ръцете бяха безукорни.

Тази жена беше дъщеря на Мария-Терезия, сестра на Мария-Антоанета; беше Каролина Австрийска, кралица на Двете Сицилии, съпруга на Фердинанд IV, към когото — поради причини, които ще видим да се развият по-късно — бе изпитвала отначало равнодушие, след това отвращение и накрая презрение. Тя се намираше сега в третата и надали последна фаза; и само политическата необходимост сближаваше именитите съпрузи, които живееха напълно разделени; кралят ловуваше в своите гори в Линкола, Персано, Астрони или си почиваше в своя харем в Сан Леучо, кралицата се занимаваше с политика в Неапол, Казерта или Портичи със своя министър Ектън или си почиваше под сводове от портокалови дръвчета със своята любимка Ема Лайона, легнала в този момент в нозете й като височайша робиня.

Достатъчно беше впрочем да хвърлите поглед към нея, за да разберете не само мъничко скандалното благоволение, с което се ползваше при Каролина, но и неудържимото възхищение, вдъхвано от тази вълшебница на английските художници, които са я представили в най-различни пози, както и на неаполитанските поети, които са я възпели в най-различни настроения; ако човешко същество може да достигне съвършена красота, то Ема Лайона безспорно бе достигнала това съвършенство.

От своята близост с някоя съвременна Сафо тя бе наследила сигурно нещичко от скъпоценното вещество, дадено от Венера на Фаон18, за да вдъхва непреодолима любов; когато спираше върху нея, смаяният поглед съзираше отначало очертанията на възхитителното тяло само през булото на сластта, излъчвана от него; след това облакът постепенно се разсейваше и богинята се появяваше.

Нека се опитаме да обрисуваме тази жена, слязла до най-дълбоката бездна на нищетата, стигнала след това до най-блестящите върхове на благополучието и достойна — по времето, когато се явява пред нас — да съперничи по ум, изящество и красота с гъркинята Аспазия19, с египтянката Клеопатра20 и с римлянката Олимпия. Тя бе или поне изглеждаше, че бе достигнала възрастта, когато жената получава своята физическа завършеност; когато човек се опитва да я разгледа в подробности, личността й просто го заслепяваше; кестенявите коси обрамчваха закръглено лице на току-що съзряла девойка; пъстрите очи с неопределим цвят искряха под вежди, нарисувани сякаш от четката на Рафаело; гъвкавата бяла лебедова шия, раменете, ръцете напомняха със своята мека закръгленост и прелестно изящество не студените ваяния на древните длета, а нежните, почти потръпващи от жизненост мрамори на Жермен Пилон21 и дори съперничеха на мрамора по своята твърдост и лазурни жилчици; устата — напомняща устата на онази приказна царкиня, кръщелница на фея, от чиито устни при всяка дума падал бисер, а при всяка усмивка елмаз — изглеждаше неизчерпаем извор на любовни целувки. За разлика от царствения разкош на Мария-Каролина, тя беше облечена в дълга скромна рокля от бял кашмирен плат, с широки ръкави и гръцко деколте, набрана и стегната в талията само с един кожен червен колан, извезан със злато, украсен с рубини, опали и тюркоази и закопчан с великолепен аграф от камея с образа на сър Уилям Хамилтън; загърната бе с голям индийски шал с променливи багри и златотъкани цветя, с който неведнъж на интимните вечеринки у кралицата бе танцувала създадения от самата нея pas de chale22, който нито една танцьорка или балерина не бе успяла да изпълни със същото сластно и омагьосващо съвършенство. По-късно ще имаме случай да представим на напихте читатели странното минало на тази жена, защото в описателната уводна глава можем да й отдадем само един кратък поглед и бегло внимание въпреки мястото, заемано от нея в събитията, които ще разкажем.