Сан Феличе

„Мила ми съпруго,

Знаете за моето щастливо влизане в Рим без никаква пречка по пътя, французите се изпариха като дим. Остават наистина петстотин якобинци в крепостта Сан Анджело, но те така кротуват, та мисля, че желаят само едно: да ги забравим.

Мак заминава утре с двадесет и пет хиляди души да даде сражение на французите; по пътя ще се съедини с корпуса на Мишру, така че ще има тридесет и осем до четиридесет хиляди души и ще влезе в бой с французите само ако има сигурни изгледи да ги смаже.

Тук имаме непрекъснати тържества. Ще повярвате ли, че ония жалки якобинци дали права на евреите! От три дни насам населението на Рим ги гони из улиците на града така, както аз ходя на лов за лопатари из горите на Персано и за глигани из Аспронските гори; обещаха ми и нещо по-хубаво: изглежда че са по дирите на двамата консули на така наречената римска република. Определих по петстотин дуката за главата на всеки от тях. Мисля, че ще бъде много назидателно да бъдат обесени, и ако ги обесят, ще доставя на гарнизона на крепостта Сан Анджело изненадата да присъства на екзекуцията им.

Изпращам Ви за Бъдни вечер две дебели цепеници от дървото на свободата от площад Ротонда. Грейте се приятно, Вие и децата, и докато се греете, мислете за Вашия любещ съпруг и баща.

Утре ще издам указ, за да сложа малко ред в еврейските работи, да върна евреите в гетото и да им наложа една разумна дисциплина. Ще Ви изпратя препис от този указ, щом го издам.

Разгласете в Неапол благоволенията, с които ме обсипва Божията добрина; кажете на нашия архиепископ Капече Дзурло да отслужи благодарствен молебен, макар да го подозирам, че е малко якобинец; това ще му бъде за наказание, устройте публични тържества и накарайте Вани да ускори делото на проклетия Николино Карачоло.

Ще Ви държа в течение за успехите на нашия именит генерал Мак, щом получа вест за тях.

Останете с добро здраве и вярвайте в искрената, вечна обич на Вашия ученик и съпруг

Фердинанд Б.“

„П. П. Предайте моите почитания на медам. Макар и малко смешни, тези добри принцеси са все пак височайши дъщери на крал Людовик XV. Можете да разрешите на Ариола да даде малка заплата на седемте корсиканци, които им служат за охрана и са препоръчани от граф Дьо Нарбон, един от последните министри, струва ми се, на Вашата сестра Мария-Антоанета; това ще ги зарадва, а нас не обвързва с нищо.“

На другия ден, както писа на Каролина, Фердинанд наистина издаде указ, който беше всъщност само възстановяване на едикта, отменен от така наречената римска република.

Съвестта ни на историк не ни позволява да променим нито една сричка от този указ; той е впрочем и до днес в сила в Рим: