Сан Феличе

След като завърши четенето, кардиналът се замисли.

— И така, преосвещенейши, какво мислите по това? — запита кралят.

— Че императорът е прав, но и ваше величество не е виновен.

— А това значи?

— Че в случая, както каза ваше величество, има може би някаква ужасна мистерия, нещо повече от мистерия — има предателство.

— Предателство ли? А кой би имал интерес да върши предателство към мене?

— Това значи да ме питате за имената на виновниците, господарю, а пък аз не ги зная.

— Но дали не можем да ги узнаем?

— Да ги потърсим. Аз съм готов да стана копой на ваше величество. Юпитер успя да намери Ферари… Като споменах Ферари, господарю, добре би било да го разпитаме.

— Това беше първата ми мисъл, затова изпратих да му кажат да бъде готов.

— Тогава нека ваше величество заповяда да го повикат.

Кралят позвъни, яви се същият лакей, който бе влязъл да му говори на трапезата.

— Ферари! — заповяда кралят.

— Той чака в преддверието, господарю.

— Да влезе.

— Ваше величество ми каза, че е сигурен в тоя човек.

— Тоест, ваше преосвещенство, казах, че го смятам за сигурен.

— Аз пък ще отида по-далеко от ваше величество и ще кажа, че съм сигурен в него.

Ферари се показа на вратата с ботуши, с шпори, готов за път.

— Ела насам, драги — каза кралят.

— Съм на заповедите на ваше величество. Писмата, господарю?

— Тази вечер не става дума за писма, приятелю — отговори кралят. — Трябва само да отговаряш на въпросите ни.

— Готов съм, господарю.

— Питайте, кардинале.

— Приятелю — обърна се Руфо към куриера, — кралят има пълно доверие във вас.

— Мисля, че съм го заслужил с петнадесетгодишна честна и усърдна служба, ваше преосвещенство.

— Ето защо кралят ви моли да съберете всичките спомени, като ви предупреждава чрез мене, че става дума за много важен въпрос.

— Съм на разположение, ваше преосвещенство — каза Ферари.

— Припомняте си и най-малките обстоятелства от вашето пътуване до Виена, нали? — запита кардиналът.

— Като че току-що пристигам оттам, ваше преосвещенство.

— Лично императорът ли ви предаде писмото, което донесохте на краля?

— Да, ваше преосвещенство, лично той, както вече имах честта да кажа на негово величество.

— Негово величество би желал да чуе повторно това уверение от вашата уста.

— Имам чест да му го дам.

— Къде сложихте писмото от императора?

— В ей този джоб — посочи Ферари, като разкопча куртката си.

— Къде се спирахте?

— Никъде освен за смяна на коня.

— Къде спахте?

— Не съм спал.

— Хм! — продължи кардиналът. — Но чух да разправят — и вие сам ни казахте, — че ви се е случила злополука.

— В двора на двореца, ваше преосвещенство. Дръпнах много изкъсо поводите на коня, той падна на четирите си нозе, главата ми се удари в един камък и аз загубих съзнание.

— Къде дойдохте в съзнание?

— В аптеката.

— Колко време сте били в безсъзнание?

— Лесно е да пресметнем, ваше преосвещенство. Конят ми падна в един или един и половина през нощта, а когато отворих пак очи, започваше да се разсъмва.

— В началото на октомври се разсъмва към пет и половина, може би към шест часа сутринта и следователно вие сте били в безсъзнание приблизително четири часа?

— Да, приблизително толкова, ваше преосвещенство.

— Кой беше при вас, когато отворихте очи?

— Секретарят на негово превъзходителство генерал-капитана, синьор Ричард и хирургът от Санта Мария.

— Не допускате ли някой да е вземал писмото от джоба ви?

— Когато се свестих, първото нещо, което направих, беше да го потърся. То си беше на мястото. Прегледах печата и плика, сториха ми се непокътнати.

— Съмнявали сте се значи?

— Не, ваше преосвещенство, постъпих просто по инстинкт.

— После?

— После, ваше преосвещенство, тъй като хирургът на Санта Мария ме бе вече превързал, докато съм бил в несвяст, ми дадоха да хапна един бульон. Излязох, предадох писмото на негово величество. Впрочем вие бяхте там, ваше преосвещенство.

— Да, драги Ферари, и мога да уверя краля, че в цялата случка сте се държали като добър и верен служител. Това е всичко, което искахме да узнаем от вас, нали, господарю?

— Да — отговори Фердинанд.

— Така че ваше величество ви разрешава да си отидете, приятелю, и да си починете, което сигурно ви е крайно необходимо.

— Смея ли да запитам негово величество дали съм се провинил в нещо?

— Напротив, Ферари — каза кралят, — напротив, ти заслужи повече от всякога доверието ми.

— Само това исках да зная, господарю, защото то е единствената награда, към която се стремя.

И Ферари са оттегли, зарадван от кралското уверение.

— Е-е? — попита Фердинанд.

— И така, господарю, ако писмото е било подменено или променено, това е станало, докато този нещастник е бил в несвяст.

— Но той ви каза, преосвещенейши, че печатът и пликът били непокътнати.

— Лесно може да се направи нов печат.

— А нима биха фалшифицирали подписа на императора? Този, който би го направил, би бил във всеки случай изкусен фалшификатор.

— Не е имало нужда да се фалшифицира подписът на императора, господарю.

— Как са постъпили тогава?

— Забележете, господарю, че не казвам какво е направено.

— А какво ми казвате?

— Казвам на ваше величество какво би могло да се направи.

— Да видим.