Сан Феличе

— Ето го, господарю.

Кралят взе писмото от ръцете на Д’Асколи и машинално го отвори.

— Добре ли е зет ни? — запита малко неспокойно кралицата.

— Надявам се. Ще ви кажа впрочем след малко, защото, както ми припомни Д’Асколи, писмото ми бе предадено, когато се качвах на коня.

— Така че — настоя кралицата — сте прочели само първия ред?

— С който императорът ме поздравяваше за триумфалното ми влизане в Рим, а тъй като моментът беше зле избран, защото писмото пристигна тъкмо когато щях да изляза не особено триумфално оттам, не намерих за уместно да си губя времето да го чета. Сега вече е друго и ако позволите…

— Четете, господарю — поклони се кралицата.

Кралят започна да чете; но на втория или третия ред изведнъж се смути, промени изражението си и настроението му явно се помрачи. Кралицата и Ектън се спогледаха, после втренчиха жадно поглед в писмото, което кралят продължаваше да чете с растящо вълнение.

— О! — промълви Фердинанд. — Ето нещо странно, кълна се в Свети Януарий! И ако не съм почнал да недовиждам от страх…

— Какво има, господарю — запита кралицата.

— Нищо, мадам, нищо… Негово величество императорът ми съобщава вест, която не очаквах, нищо повече.

— По изражението на лицето ви, господарю, се страхувам, че вестта е лоша.

— Лоша ли? Не се мамите, мадам. Такъв ни е денят днес. Нали знаете поговорката: „Гарваните летят на ята.“ Изглежда, че лошите известия са като гарваните.

В този миг един лакей се приближи до краля и прошепна на ухото му:

— Господарю, този, когото ваше величество повика, когато слезе от колата, беше случайно в Сан Леучо и чака ваше величество в покоите му.

— Добре — отговори кралят. — Ще отида при него. Чакайте. Научете дали Ферари… Той донесе новото писмо, нали?

— Да, господарю.

— Добре, научете дали е още тук.

— Разбирам, господарю, той щеше да си тръгне тъкмо когато узна, че пристигате.

— Добре. Кажете му да не мърда. Ще ми потрябва след четвърт или половин час.

Лакеят излезе.

— Мадам — каза кралят, — ще ме извините, загдето ви оставям, но излишно е да казвам, че след това прекалено бързо пътуване имам нужда от почивка.

Кралицата кимна в знак на съгласие.

После Фердинанд се обърна към двете стари принцеси, които не преставаха да шушукат неспокойно, откакто бяха узнали положението.

— Медам — каза той, — бих желал да ви предложа по-сигурно и главно по-продължително гостоприемство, но във всеки случай, ако бъдете принудени да напуснете моето кралство и не ще ви бъде приятно да дойдете там, където ние ще бъдем може би принудени да отидем, няма да се безпокоя за ваши кралски височества, докато имате за телохранители капитан Ди Чезаре и другарите му.

Накрая се обърна към Нелсън:

— Милорд Нелсън, надявам се да ви видя утре, или по-точно днес, нали? При сегашните обстоятелства за мене е потребно да зная на какви приятели мога да разчитам и доколко мога да разчитам на тях.

Нелсън се поклони.

— Господарю — отвърна той, — надявам се, че ваше величество не се е съмнявал и няма да се усъмни никога в моята преданост, в любовта на моя августейши господар, както и в подкрепата на английския народ.

Кралят махна с ръка, сякаш искаше едновременно да благодари и да каже каже: „Разчитам на вашето обещание.“

После се приближи към Д’Асколи.

— Не ти благодаря, приятелю, ти извърши нещо толкова просто, поне според тебе, че не си струва труда да ти благодаря.

Най-после се обърна към английския посланик:

— Сър Уилям Хамилтън — добави той, — припомняте ли си, че когато се реши започването на тази злополучна война, аз си измих ръцете като Пилат за всичко, което можеше да се случи?

— Отлично си спомням, господарю. Самият кардинал Руфо ви държеше легена — отговори сър Уилям.

— Е, добре, отсега нататък, каквото и да се случи, не се интересувам, да му мислят тези, които вършеха всичко, без да ме питат, а когато ме попитаха, не пожелаха да се вслушат в мнението ми.

И като обгърна с общ недоволен поглед кралицата и Ектън, излезе от залата.

Кралицата се приближи веднага до Ектън.

— Чухте ли, Ектън? — попита тя. — Спомена името на Ферари, щом прочете писмото от императора.

— Чух, разбира се, мадам, но Ферари не знае нищо. Всичко стана, докато той беше в безсъзнание и спеше.

— Няма значение! Благоразумно ще бъде да се отървем от този човек.

— Добре — отговори Ектън, — ще се отървем.

LIX КОГАТО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ОТНАЧАЛО НИЩО НЕ РАЗБИРА И НАКРАЯ НИЩО НЕ Е РАЗБРАЛ

Лицето, което очакваше краля в покоите му и се намираше случайно в Сан Леучо, когато кралят го бе потърсил, беше кардинал Руфо, с други думи, този, към когото кралят се обръщаше винаги в изключителни случаи.

А към изключителното положение, в което кралят се намираше при пристигането си, се прибави и едно неочаквано усложнение, поради което още повече желаеше да чуе съвета на кардинала.

Затова се втурна в стаята си, като викаше:

— Къде е? Къде е?

— Ето ме, господарю — отговори кардиналът, пресрещайки Фердинанд.

— Преди всичко простете, кардинале, загдето ви събудих в два часа сутринта.