Сан Феличе

— Имате ли да ми задавате и други въпроси, мадам?

— Един последен, господарю.

— Кажете.

— Бих желала да се осведомя от ваше величество по какъв повод е този маскарад.

И Каролина посочи Д’Асколи с везания мундир, кръстовете, кордоните и орденските значки.

— Кой маскарад?

— Херцог Д’Асколи в кралско облекло.

— О, да! И кралят в облеклото на херцог Д’Асколи! Най-напред седнете. Неудобно ми е да се храня седнал, докато всички стоите прави около мене, особено техни кралски височества — каза кралят, като стана и се поклони на мадам принцесите.

— Господарю — отговори принцеса Виктория, — при каквито и обстоятелства да го виждаме, ваше величество трябва да бъде уверен, че сме щастливи да го видим отново.

— Благодаря, благодаря. А какъв е този хубав млад лейтенант, който си позволява да прилича на моя син?

— Един от седемте телохранители, които вие дадохте на техни кралски височества — отговори кралицата. — Синьор Ди Чезаре, господарю, е от добро корсиканско семейство, а освен това пагонът дава благороднически ранг.

— Когато този, който го носи, не го унизи… Ако това, което Мак ми каза, е вярно, във войската има не малко нагони, които ще трябва да сменят носителите си. Служете добре на братовчедките ми, синьор Ди Чезаре, и ние ще ви запазим един от тези пагони.

Кралят направи знак на присъстващите да седнат и всички седнаха, макар че никой не продължи вечерята си.

— А сега — обърна се Фердинанд към кралицата, — вие ме питахте защо Д’Асколи е облечен като крал, а пък аз съм облечен като Д’Асколи? Това ще ви разкаже самият Д’Асколи. Разказвай, херцоже, разказвай!

— Не на мен се пада, господарю, да се хваля с честта, оказана ми от ваше величество.

— Той нарича това чест! Горкият Д’Асколи!… Добре, тогава аз ще ви разкажа за честта, която му оказах. Представете си, припомних си изказването на окаяните якобинци, че ще ме обесят, ако попадна в ръцете им.

— И са способни да го сторят!

— Виждате ли, мадам, и вие сте на това мнение… А тъй като ние тръгнахме, както бяхме, защото нямахме време да се предрешим, в Албано казах на Д’Асколи: „Дай ми мундира си, а ти вземи моя, така че ако ония голтаци, якобинците, ни заловят, да помислят, че ти си кралят, и да ме оставят да избягам, а след като аз се спася, ти ще им обясниш, че не си кралят.“ Но горкият Д’Асколи не се досети — продължи със смях кралят, — че ако ни заловят, не биха му оставили време да обяснява, а най-напред щяха да го обесят, пък после можеше да слушат обясненията му.

— Напротив, господарю, досетих се — отговори скромно херцогът — и тъкмо затова се съгласих.

— Досети ли се?

— Да, господарю.

— И въпреки това се съгласи?

— Съгласих се, както вече имах честта да кажа на ваше величество — каза Д’Асколи, като се поклони, — тъкмо затова.

Кралят отново се трогна от тази толкова скромна и благородна преданост; от всички придворни Д’Асколи му бе искал най-малко благоволения и затова той не бе се сетил никога да направи нещо за него.

— Д’Асколи — заяви кралят, — казах ти и повтарям: ти ще запазиш този мундир с всичките му добавки, корзони и орденски значки за спомен от деня, когато се съгласи да спасиш живота на споя крал, а пък аз за спомен от същия този ден ще запазя твоя мундир. Ако ще ми искаш някога благоволение или ще ми правиш укор, ще дойдеш при мене в този мундир.

— Браво, господарю — извика Ди Чезаре. — Ето какво се казва награда.

— Забравихте ли, младежо — смъмра го мадам Аделаида, — че имате честта да говорите на крал?

— Извинете, ваше височество, но никога не съм разбирал това по-добре, защото никога не съм виждал по-велик крал.

— Охо-о! — каза Фердинанд. — Този момък си го бива. Я ела тук! Как се казваш?

— Ди Чезаре, господарю.

— Ди Чезаре, аз ти казах, че можеш да спечелиш пагони, които ще смъкна от раменете на някой страхливец: няма да чакаш дотогава и няма да те оскърбя с такова нещо: още сега те произвеждам капитан. Синьор Ектън, ще се погрижите заповедта да му бъде предадена още утре. Ще добавите към нея награда от сто дуката.

— Които ваше величество ще ми разреши да споделя с другарите си?

— Ще постъпиш както искаш, във всеки случай утре ще ми се представиш със знаците на новия си чин, за да съм сигурен, че заповедите ми са били изпълнени.

Младежът се поклони и се върна заднишком на мястото си.

— Господарю — каза Нелсън, — позволете да ви поздравя: тази вечер постъпихте два пъти като крал.

— За да се прихване и задните, когато забравям да бъда крал, милорд — отговори Фердинанд с тон, който беше нещо средно между лукавство и простодушие и много затрудняваше тези, които искаха да го преценят.

После се обърна към херцога:

— И така, Д’Асколи, да се върнем на приказката си: спазарихме ли се?

— Да, господарю, при това признателността се пада на мене — отвърна Д’Асколи. — Моля само ваше величество да има добрината да ми върне една малка седефена табакера с портрета на дъщеря ми. Табакерата е в джоба на мундира ми, а пък аз ще ви върна писмото на негово величество австрийския император, което ваше величество сложи в джоба си, след като прочете само първия му ред.

— Вярно, спомням си. Дай го, херцоже.