Сан Феличе

Негово величество беше в особено настроение; ядът от поражението се бореше със задоволството, че е избягнал опасността, и той изпитваше присъщата си потребност да се надсмива, само че много по-горчиво при сегашните обстоятелства.

Добавете към това физическата умора на един човек, нещо повече — на един крал, току-що пропътувал шестдесет мили в едно лошо calessino262, без да намери къде да се нахрани, в студен декемврийски ден и дъждовна нощ.

— Б-р-р! — извика той, докато влизаше и си търкаше ръцете, без да обръща внимание на присъстващите. — Тук е по-хубаво, отколкото по шосето за Албано. Какво ще кажеш, Д’Асколи?

И тъй като гостите на кралицата се надпреварваха да му правят реверанси:

— Добър вечер, добър вечер — продължи той. — Много съм доволен да намеря сложена трапеза. От Рим дотук не намерихме нито хапка месо. Хляб и сирене по едно парченце — голяма гощавка! Пфуу! Ама че лоши ханища има из кралството ми! Тежко на нещастниците, които разчитат на тях! Сядай, Д’Асколи, сядай! Гладен съм като вълк!

И кралят седна на трапезата, без да се интересува дали не е заел мястото на някого; само настани веднага Д’Асколи до себе си.

— Господарю, ще бъдете ли така добър да успокоите тревогата ми — промълви кралицата, приближавайки се към своя августейши съпруг, от когото всички стояха почтително настрана, — като ми кажете на какво дължа щастието за това неочаквано завръщане?

— Мадам, струва ми се, че вие ми разказвахте… положително не е бил Сан Никандро… историята с крал Франциск I, който след не знам коя битка, пленен от не знам кой император, писал на госпожа майка си дълго писмо, завършващо с прекрасната фраза: „Всичко е загубено, освен честта.“ Е добре, предположете, че аз пристигам от Павия — така се казваше битката — сега си спомням. Предположете, че пристигам от Павия и като не съм бил толкова глупав, та да оставя да ме пленят като Франциск I, вместо да ви пиша, пристигам да ви кажа лично…

— Че всичко с загубено, освен честта? — извика уплашено кралицата.

— О, не, мадам — отвърна кралят с остър смях, — има една малка разлика: всичко е загубено, дори честта!

— О, господарю! — промълви Д’Асколи, засрамен като неаполитанец от цинизма на краля.

— Ако не беше загубена и честта, Д’Асколи — отвърна кралят намръщено, със стиснати зъби, доказателство, че не беше така нечувствителен към положението, както се опитваше да се представи, — от какво бягаха ония хора, и то така, че с мъка можахме да ги задминем, като платих дукат и половина на кочияша? Бягаха от позора!

Всички мълчаха, в залата владееше смразяваща тишина; защото, макар че не знаеха още нищо, присъстващите подозираха всичко. Кралят, както казахме, седна и покани до себе си Д’Асколи, протегна вилица, взе от насрещната чиния един печен фазан, раздели го на две, остави едната половина в своята чиния, а другата подаде на Д’Асколи.

После се огледа и видя, че всички, включително кралицата, са още прави.

— Седнете най-после, седнете! — каза той. — Работите няма да се оправят от това, че не ще се навечеряте както трябва.

Наля си чаша бордо и подаде бутилката на Д’Асколи:

— За здравето на Шанпионе! — заяви кралят. — Това се казва човек, който държи на думата си — обеща на републиканците да се върне в Рим, преди да минат двадесет дни, и ще се върне на седемнадесетия. Той заслужава да пие това чудесно бордо, а пък аз асприно263.

— Какво говорите, господарю? — извика кралицата. — Нима Шампионе е в Рим?

— Точно така, както аз съм в Казерта. Само че и него може би не са посрещнали по-добре, отколкото мене тук.

— Ако не ви посрещнаха тук по-добре, господарю, ако не получихте посрещане, на каквото имате право, трябва да отдадете това само на изненадата от появата ви тъкмо тогава, когато най-малко се надявахме на щастието да ви видим. Само преди три часа получих от вас писмо, с което ми съобщавахте, че ще изпратите куриер, за да ми донесе известия за битката.

— Е, добре, мадам — отговори кралят, — куриерът съм аз, а известията са следните: разбиха ни на пух и прах. Какво ще кажете за това, милорд Нелсън, вие, ненадминатият победител?

— Половин час преди пристигането на ваше величество аз изказах опасенията си за възможно поражение.

— Но никой от нас не искаше да повярва, господарю — добави кралицата.

— Така се случва с половината пророчества, а при това милорд Нелсън не пророкува в своята родина. Във всеки случай той е бил нрав, а другите са грешили.

— Но, господарю, ония четиридесет хиляди души, с които генерал Мак казваше, че ще разгроми десетте хиляди републиканци на Шанпионе?…

— Изглежда, че Мак не е бил пророк като милорд Нелсън, и тъкмо десетте хиляди републиканци на Шанпионе разгромиха четиридесетте хиляди войници на Мак. Слушай, Д’Асколи, като си помисля, че писах на папата да дойде на херувимски крила да отпразнуваме заедно Пасхата в Рим! Надявам се, че не е прибързан да приеме поканата. Подайте ми онова бутче от глиган, Кастелчикала, човек не може да се навечеря с половин фазан, когато не е хапвал нищо цели двадесет и четири часа.

След това се обърна към кралицата: