Сан Феличе

„Скъпа ми съпруго,

Тази сутрин отидох на лов в Корнето, където бяха приготвили за мене разкопки на етруски гробници, за които твърдят, че са от най-дълбока древност. Те биха били истинска радост за сър Уилям, ако не го бе домързяло да напусне Неапол, но тъй като аз имам в Куми, Сант’Агата деи Готи и Нола много по-стари гробници от етруските, оставих учените да се ровят из тях колкото им е угодно и продължих направо за уговорения лов.

През цялото време, докато трая ловът, много по-уморителен и по-малко сполучлив от ловуванията ми в Персано или Астрони, защото убих само три глигана, един от които — за възмездие — изтърбуши три от най-добрите ми кучета и тежеше триста ротоли, слушахме оръдейна стрелба откъм Чивита Кастелана: Мак се занимаваше да бие французите точно там, където ни беше обещал, че ще ги разбие, а това, както виждате, прави най-голяма чест на неговите стратегически познания. В три и половина, когато прекратих лова, за да се върна в Рим, стрелбата още не бе престанала. Изглежда, че французите се защитават, но в това няма нищо обезпокоително, защото те са само осем хиляди, а Мак има четиридесет хиляди души.

Пиша Ви, мила съпруго и учителко, преди да седна на трапезата. Чакали сте ме в седем часа, а пък аз пристигнах още в шест и половина, затова, колкото и да съм прегладнял, не намерих готова вечеря и съм принуден да чакам, но виждате, че използвам приятно този половин час, като Ви пиша.

След вечеря ще отида в театър Аржентина да чуя «Matrimonio segreto» и да присъствам на балет, поставен в моя чест. Нарича се «Влизането на Александър във Вавилон». Нужно ли е да казвам на Вас, олицетворената просвета, че това е деликатен намек за моето влизане в Рим? Ако балетът е такъв, какъвто ме уверяват, че е, ще изпратя автора му в Неапол, да го постави в театър Сан Карло.

Очаквам тази вечер известие за голяма победа. Ще ви изпратя куриер, щом получа съобщението.

А сега, като няма какво друго да Ви кажа, освен да пожелая на Вас и на милите ни деца здраве като моето, моля Бога да Ви пази под своята свята и достойна закрила.

Фердинанд Б.“

Както виждаме, важната част на писмото изчезваше напълно зад второстепенната; в него се говореше много повече за кралския лов на глигани, отколкото за сражението, започнато от генерал Мак. В своята гордост на самодържец Людовик XIV бе казал: „Държавата съм аз“, но това правило, дори преди да бъде изказано от Людовик XIV, е било и преди, както и след това, правило на всяка деспотична кралска власт.