Сан Феличе

— Разбираш, нали — ако ни заловят, като сметнат, че ти си кралят, ще се занимаят само с тебе, през това време аз ще офейкам, а ти ще обясниш кой си и без да се изложиш на голяма опасност, ще се прославиш, че си спасил владетеля си. Разбираш, нали?

— Не е важно на голяма или на малка опасност се излагам, господарю, важното е да направя услуга на ваше величество.

Херцог Д’Асколи съблече мундира си, подаде го на краля и каза само:

— Вашия, господарю!

Колкото и голям егоист да беше, кралят все пак се трогна от тази преданост; прегърна херцога, притисна го до сърцето си, след това съблече своя мундир, помогна на херцога да го облече със сръчността и бързината на опитен камериер и го закопча от горе до долу въпреки старанията на Д’Асколи да му попречи.

— Така! — каза кралят. — А сега кордоните!

И постави на шията му най-напред кордона на ордена Сан Джорджо Константиниано.

— Не си ли офицер на ордена Сан Джорджо? — попита кралят.

— Съм, господарю, но без феод, ваше величество все обещаваше да учреди феод за мене и за първородните ми потомци.

— Ще го учредя, Д’Асколи, ще го учредя, с рента от четири хиляди дуката, чуваш ли?

— Благодаря, господарю.

— Не забравяй да ме подсетиш, защото съм способен да забравя.

— Да — каза с леко огорчение херцогът, — ваше величество е много разсеян, зная това.

— Ш-шт! Да не говорим в подобен момент за недостатъците ми, не е великодушно. Но имаш кордона на Мария-Терезия поне?

— Не, господарю, нямам тази чест.

— Ще накарам зет си да ти го даде, бъди спокоен. Значи, драги Д’Асколи, имаш само Свети Януарий?

— И Свети Януарий имам колкото Мария-Терезия, господарю.

— Нямаш ли Свети Януарий?

— Не, господарю.

— Нямаш Свети Януарий? Cospetto261. Ами че това е срамота. Давам ти го, Д’Асколи, давам ти го със значката, която е на мундира ми, ти си го заслужи. Колко ти прилича мундирът! Човек би казал, че е шит за тебе.

— Ваше величество може би не е забелязал, че значката е с елмази.

— Напротив.

— И струва може би шест дуката?

— Бих желал да струва десет хиляди…

Кралят облече на свой ред мундира на херцога, където беше забодена само сребърната значка на ордена Сан Джорджо, и го закопча набързо.

— Странно — каза той, — колко удобно се чувствам в твоя мундир, Д’Асколи, не зная защо другият ме задушаваше. Ох!…

И кралят си отдъхна.

В този миг чуха стъпките на началника на станцията, който идваше към стаята. Кралят грабна плаща и се приготви да наметне херцога.

— Какво прави ваше величество? — извика Д’Асколи.

— Намятам плаща ви, господарю.

— Но аз не ще допусна никога, ваше величество…

— Напротив, ще допуснеш, то се знае!

— Все пак, господарю!…

— Мълчи!

Началникът на пощенската станция влезе.

— Конете са впрегнати в колата на техни превъзходителства — каза той.

И се спря смаян; стори му се, че двамата пътници някак се бяха променили, без да разбере в какво, че извезаният със сърма мундир е на друг гръб, а кордоните украсяваха други гърди.

През това време кралят намяташе Д’Асколи с плаща.

— За да не го безпокоят по пътя — каза кралят, — негово превъзходителство иска да плати пътуването до Терачина.

— Нищо по-лесно — отговори началникът на станцията, — имаме осем прехода и четвърт, по два франка на кон, прави тринадесет дуката, два коня за смяна по два франка — един дукат, стават четиринадесет. По колко плащат техни превъзходителства на кочияшите си?

— По един дукат, ако карат добре, само че на кочияшите не плащат предварително, защото няма да карат, ако им платим.

— С един дукат на водач — каза началникът, като се поклони пред Д’Асколи — ваше превъзходителство ще пътува като крал.

— Точно така — извика Фердинанд, — негово превъзходителство желае да пътува именно като крал.

— Но струва ми се — продължи началникът все към Д’Асколи, — че ако негово превъзходителство толкова много бърза, можем да изпратим нарочен куриер да приготви конете за смяната.

— Изпратете, изпратете! — извика кралят. — Негово превъзходителство не се досети. Един дукат за куриера, половин дукат за коня, това прави още четири дуката за коня. Четиринадесет и четири правят осемнадесет, ето ви двадесет. Разликата остава за безпокойството, което създадохме в хотела ви.

Кралят порови в джоба на мундира и плати с парите на херцога, като се смееше, че го е изиграл. Стопанинът взе една свещ да свети на Д’Асколи, а Фердинанд му повтаряше необикновено грижливо:

— Ваше превъзходителство трябва да внимава, тук има стъпало, моля ваше превъзходителство да внимава — тук липсва едно стъпало по стълбите, ако обича ваше превъзходителство да внимава, на пътя му има дърво.

Когато стигнаха до колата, Д’Асколи, сигурно по навик, се отстрани, за да даде път на краля.

— Никога, никога! — каза кралят, като се поклони с шапка в ръка. — Само ваше превъзходителство.

Д’Асколи се качи пръв и поиска да седне отляво.

— Отдясно, ваше превъзходителство, отдясно — каза кралят, — за мене с вече преголяма чест да се возя в една кола с ваше превъзходителство.

И като се качи след херцога, кралят седна отляво.

Кочияшът се метна ловко на коня и подкара колата в галоп по посока на Велетри.