Сан Феличе

— Всичко е платено до Терачина с изключение на кочияша и куриера — извика началникът на станцията.

— А негово превъзходителство — добави кралят — плаща двойно.

При това съблазнително обещание кочияшът завъртя камшика и кабриолетът се понесе в галоп, отминавайки сенките, които се движеха необикновено бързо от двете страни на пътя.

Тези сенки обезпокоиха краля.

— Приятелю — обърна се той към кочияша, — какви са тези хора, които вървят в една посока с нас и тичат като смахнати?

— Днес, ваше превъзходителство — отговори кочияшът, — е имало, както изглежда, сражение между французи и неаполитанци и неаполитанците били бити, а тия хора са бегълци.

— Ей Богу — обърна се кралят към Д’Асколи, — мислех, че сме първите, но сме изпреварени. Просто унизително! Какви нозе имат тия юначаги! По шест франка на кон, кочиягао, ако ги задминете.

LVII БЕЗПОКОЙСТВАТА НА НЕЛСЪН

Докато крал Фердинанд се стараете да изпревари своите поданици по шосето от Албано за Велетри, кралица Каролина, която знаеше само за успехите на августейшия си съпруг, бе наредила, според указанията му, да се отслужи благодарствен молебен във всички черкви и да се пеят хвалебствени кантати във всички театри. Всяка столица — Париж, Виена, Лондон, Берлин — има свои конюнктурни поети; но заявяваме високо, за чест на италианските музи, че по отношение на римуваните възхвали никоя страна не може да се сравнява с Неапол. Изглеждате, че след заминаването на краля и особено след успехите му две-три хиляди поети бяха открили изведнъж призванието си. Изля се порой от оди, кантати, сонети, акростихове, четиристишия, двустишия, който заплашваше да се превърне в истински потоп; работите бяха стигнали дотам, че като сметна за излишно да занимава официалния дворцов поет, синьор Вака, с работа, на която се бяха посветили толкова други, кралицата го повика в Казерта и го натовари да избере между двеста-тристата поеми, пристигащи всеки ден от всички неаполски квартали, ония десет-дванадесет поетични постижения, които биха заслужавали да се прочетат в дворцовия театър при някоя извънредна вечеринка или просто в салона при обикновен прием. Само че по едно справедливо решение на нейно величество, като признаха, че е по-уморително да се прочитат по десет-дванадесет хиляди стиха дневно, отколкото да се напишат сто или двеста — цифра, определена като минимум и максимум за платения стихоплетец на негово величество Фердинанд IV, след като бяха взели предвид улесненията, давани от италианския език за този род труд, — заплатата на синьор Вака бе удвоена за времетраенето на този поетичен прилив и за труда, който не можете да се откаже.

Денят 9 декември 1798 година ще остане паметен сред уморителните по-раншни дни. Синьор Вака бе прегледал общо деветстотин различни поеми, между които сто и петдесет оди, сто кантати, триста и двадесет сонета, двеста и петнадесет акростиха, четиридесет и осем четиристишия и седемдесет и пет двустишия. Една кантата, за която капелмайсторът Чимароза композира незабавно мелодия, четири сонета, три акростиха, едно четиристишие и две двустишия бяха признати за достойни да бъдат прочетени в театралната зала на двореца в Казерта, където същата вечер, на 9 декември, имаше извънредно представление; то се състоеше от „Хорации и Курации“ на Доменико Чимароза и един от тристата италиански балета с името „Градините на Армида“.

Бяха току-що изпели кантатата, рецитирали двете оди, прочели четири сонета, три акростиха, четиристишието и двустишието, съставящи поетичната част на вечеринката, пред шестстотинте зрители, които залата можеше да побере, когато съобщиха, че е пристигнал куриер с писмо до кралицата от височайшия й съпруг, което съдържало известия от бойния театър и ще бъде прочетено на присъстващите.

Всички започнаха да ръкопляскат и да настояват веднага да се прочете писмото; и мъдрият рицар Убалда, готов да разгони със свистящия си стоманен жезъл чудовищата, които пазят двореца на Армида, бе натоварен да съобщи на публиката съдържанието на кралското писмо.

Той пристъпи напред, облечен в своята броня, с червено-бяло перо на шлема — националните цветове на кралството на Двете Сицилии — поклони се три пъти, целуна почтително подписа, след това гръмко и ясно прочете пред зрителите следното писмо: