Сан Феличе

Но една атака от тия, които Келерман умееше да провежда, едно нараняване на генерала емигрант осигуриха победата на французите. По-голямата част от неаполитанската колона бе стигнала вече в Орбитело и бе успяла да се качи на неаполитанските кораби, които се намираха в пристанището. Изтласкан набързо в града, Дьо Дама успя да затвори вратите му зад себе си и било от уважение към неговата смелост, било че не искаше да си губи времето да щурмува такава незначителна крепост, Келерман даде време на Дама, изоставяйки артилерията си, да се качи необезпокояван на кораба със своя авангард.

Така единственият генерал от неаполитанската армия, изпълнил дълга си в тази кратка и позорна война, беше французин.

LXIX РАЗБОЙНИЦИТЕ

Победител по всички пунктове, уверен, че нищо не ще попречи на напредването му срещу Неапол, Шанпионе заповяда да се премине границата на кралството в три колони.

Лявото крило под командването на Макдоналд навлезе в Абруцо през Аквила: то трябваше да завземе проходите Капистрело и Сора.

Дясното крило под командването на генерал Рей навлезе в Кампания през Понтийските блата, Терачина и Фонди.

Центърът, командван от Шанпионе, навлезе в областта Казерта през Малмонтоне, Ферентина и Черепано.

Три почти непревземасми крепости отбраняваха границите на кралството: Гаета, Чивитела дел Тронто, Пескара. Гаета владееше пътя към Тиренско море; Пескара към Адриатическо; Чивитела дел Тронто се издигаше навръх планината и владееше отвъдната част на Абруцо.

Гаета се отбраняваше от стар швейцарски генерал на име Те-юди; той имаше под своите заповеди четири хиляди души; като защитни средства — седемдесет оръдия, дванадесет мортири, двадесет хиляди пушки, провизии за една година, кораби в пристанището, с една дума, беше добре и по суша, и по море.

Генерал Рей му изпрати искане да се предаде.

Вече старец, Теюди се бе оженил за една млада жена. Уплаши се за нея, а — кой знае? — може би и за себе си. Вместо да окаже съпротива, свика военен съвет, поиска мнението на епископа, който изтъкна на преден план християнското миротворство; свика фадските управници, те пък използваха случая да спасят Гаета от злините на една обсада. Но всички още се колебаеха, когато френският генерал изстреля един снаряд срещу града; топа враждебно действие бе достатъчно Теюди да изпрати при неприятеля представители, за да узнаят условията му.

— Безусловно предаване на крепостта или пойна с цялата й строгост — отговори генерал Рей.

След два часа крепостта се предаде.

Дюем, който се движеше с хиляда и петстотин души покрай брега на Адриатическо море, изпрати до коменданта на Пескара, на име Прикар, парламентьор с предложение да се предаде. Генералът, решен сякаш да умре под развалините на града, разведе френския офицер, за да му покаже всичките си възможности за отбрана, укрепленията, оръжията, складовете, препълнени с бойни припаси и храни, и накрая го изпрати на Дюем с надменния отговор:

— Една така снабдена крепост не се предава.

Но това не му попречи още при първия изстрелян снаряд да отвори вратите на града и да предаде този така добре укрепен град на генерал Дюем, който намери там шестдесет оръдия, четири мортири и деветстотин войници.

Що се отнася до Чивитела дел Тронто, крепост по самото си местоположение, още повече укрепена изкуствено, тя се отбраняваше от испанеца Хуан Лакомб, имаше десет тежки оръдия, снабдена беше с голямо количество бойни припаси и храни. Можеше да издържи цяла година; държа се един ден и се предаде след двучасова обсада.

Време беше следователно, както вече казахме в предидущата глава, разбойническите главатари да заместят генералите, а разбойниците — войниците. Три чети, ръководени от Пронио, се бяха организирали със светкавична бързина: едната командвана от него, другата от Гаетано Мамоне, третата от Фра Дяволо.

Пръв се сблъска с френските колони Пронио.

След като завзе Пескара и остави там гарнизон от четиристотин души, Дюем тръгна към Киети, за да се съедини, според получената заповед, с Шанпионе пред Капуа. Когато пристигна в Токо, той чу честа стрелба откъм Сулмона и заповяда на войниците си да ускорят ход.

Действително една френска колона, командвана от генерал Руска, бе влязла доверчиво, е барабани начело в града Сулмона, но изведнъж от всички прозорци върху нея се изсипа градушка от куршуми. Изненадана от това неочаквано нападение, тя се бе разколебала за миг.