Сан Феличе

На една левга от града пратениците срещнаха малък отряд, командван от капитан Тремо290. Един преводач, както винаги предател, който водеше отряда, обясни на републиканския капитан какво искат тези мъже, деца и жени, които идваха да го посрещнат с цветя и маслинови клончета в ръка. На смелия и доверчив капитан и през ум дори не мина за предателство. Той целуна хубавите девойки, които му поднесоха цветя; заповяда на лавкаджийката да отвори бурето с ракия: пиха за здравето на генерал Шанпионе, за преуспяването на френската република и тръгнаха под ръка към селото, като пееха Марсилезата.

Гаетано Мамоне с останалото население чакаше френския отряд пред входа на селото; французите бяха посрещнати от гръмки приветствия. Отново се побратимиха и сред радостни викове тръгнаха към кметството. Там, както казахме, беше наредена трапеза; бяха сложени толкова прибори, колкото бяха войниците. Малцината офицери щяха да обядват вътре заедно с кмета, помощник-кметовете и общинските съветници — с друга думи, с Гастано Мамоне и главните разбойници от четата му.

Възхитени от оказания прием, войниците събраха пушките си на пирамиди на десетина стъпки от трапезата; жените откачиха сабите им, с които децата започнаха да играят на войници; после всички седнаха, отвориха бутилките и напълниха чашите.

Капитан Тремо, един лейтенант и двама сержанти седнаха в същото време в долната зала. Хората на Мамоне се промъкнаха между трапезата и пушките, които капитанът за по-голяма сигурност бе заповядал на тръгване да напълнят; на трапезата вътре офицерите бяха наредени така, че между тях да има по три-ма-четирима разбойници.

Знакът за клането щеше да се даде от Мамоне: той щеше да вдигне пред един прозорец черепа на адютанта Кле, напълнен с вино, и щеше да пие наздравица за крал Фердинанд.

Всичко етапа, както беше наредено. Мамоне се приближи до прозореца, наля незабелязано вино в още кървящия череп на нещастния офицер, улови го за косата като за стойка, застана на средния прозорец и вдигна уговорената наздравица.

Цялото население отговори веднага с викове:

— Смърт на французите!

Разбойниците се хвърлиха към пушките, струпани на пирамиди; тези, които се навъртаха около французите уж да им сервират, се отдръпнаха назад; започна стрелба в упор и републиканците бяха избити със собственото им оръжие. Които успяха да се изплъзнат или бяха само ранени, бяха изклани от жените и децата, грабнали сабите им.

Офицерите, настанени в залата, поискаха да се втурнат на помощ на войниците си; но всеки бе задържан на място от пет-шест души. Мамоне се приближи победоносно към тях с кървавата чаша в ръка и им предложи да ги пощади, ако се съгласят да пият за здравето на крал Фердинанд от черепа на своя сънародник. И четиримата отказаха с отвращение.

Тогава той заповяда да му донесат гвоздеи и чук, накара офицерите да протегнат ръцете си и ги закова на масата. След това през прозорците и вратите хвърлиха в залата снопове слама, подпалиха ги и затвориха всички изходи. Обаче мъченичеството на републиканците не бе така дълго и жестоко, както се бе надявал палачът им. Един сержант има смелостта да изтръгне ръцете си от гвоздеите и със сабята на капитан Тремо направи на тримата си другари ужасната услуга да ги прониже с нея, а след това прониза и себе си. Четиримата герои умряха с възгласа: „Да живее републиката!“

Когато пристигнаха в Неапол, тези вести зарадваха крал Фердинанд и като видя, че верните му поданици така смело го поддържат, той окончателно реши да не напуска столицата си.

Да оставим Мамоне, Фра Дяволо и абат Пронио да продължават подвизите си и да видим какво става около кралицата, решена повече от всякога да напусне Неапол.

LXX ПОДЗЕМИЕТО

Карачоло бе казал истината. За английската политика беше важно изгонените от столицата си Фердинанд и Каролина да избягат в Сицилия, където не ще могат вече да очакват нищо от войската и поданиците си, а ще трябвала се надяват само на английските кораби и моряци.

Ето защо Нелсън, сър Уилям и Ема Лайона увещаваха кралицата да избягат, както я подтикваха впрочем настойчиво и собствените й страхове. Кралицата знаете, че толкова много я мразят, та ако избухне републикански бунт, беше сигурна, че колкото съпругът й ще бъде защитаван от настроението на народа, толкова същият този народ ще се отдръпне, за да я остави изложена на затвор и дори смърт! Призракът на сестра й Мария-Антоанета, хванала главата си за побелялата за една нощ коса, беше денонощно пред нея.

А десет дни след завръщането на краля, с други думи, на 18 декември кралицата беше на тайно съвещание в спалнята си с Ектън и Ема Лайона. Беше осем часа вечерта. Ужасен вятър блъскаше с уплашено крило прозорците на кралския дворец, а морето се разбиваше е трясък в арагонските кули на Кастело Нуово. Стаята беше осветена само от една лампа, хвърляща светлина върху един план на двореца, където кралицата и Ектън търсеха нетърпеливо една подробност, която не можеха да намерят.