Сан Феличе

— В този ден, мадам, ще бъдат изпълнени най-скъпи те на ваше величество и мои желания. Какво заповядва междувременно ваше величество?

— Ела — обърна се кралицата към Ема Лайона, — има неща, които човек трябва да види със собствените си очи.

LXXI ЛЕГЕНДАТА ЗА МОНТЕ КАСИНО

В същия ден и час, когато вратата на тайния ход се отвори пред кралицата, а Ема Лайона влезе според обещанието си като героиня от роман в подземието, предшествана от Ричард, който й светеше, един младеж се изкачваше с кон по хълма Монте Касино, където обикновено минават пеша или с муле.

Но било че беше напълно уверен в своя кон или в умението си да го ръководи, било че, свикнал с опасностите, те му бяха станали безразлични, той бе тръгнал от Сан Джермано на кон и въпреки бележките, които му правеха за тази непредпазливост, твърде голяма при изкачването и още по-голяма при слизането, той бе поел но каменливата пътека, водеща към манастира, основан от Свети Бенедикт и увенчаващ най-високия връх на Монте Касино.

Под него се разстилаше долината, където Гариляно лъкатуши за кратко и скоро се измъква, за да се влее при Гаета в морето; тук именно, по бреговете на Гариляно, Гонсалво Кордовски ни разбил през 1508 година; но по някакъв странен обрат на съдбата, колкото повече се изкачваше, толкова повече конникът можеше да различи лагерите на френската армия, която след три века идваше да отмъсти, събаряйки испанската монархия, за поражението на Баяр, в което той се прославя почти като победител.

Ту отдясно, ту отляво, според завоите на пътя, оставаше град Сан Джермано, над който се издигаше старата полуразрушена крепост, изградена над древния римски Касинум, носила заедно с града това име до 844 година, когато Лотарий, пръв италиански крал, се установи в Беневентското херцогство и Калабрия, откъдето бе изгонил сарацините и бе подарил на черквата на Спасителя един пръст от ръка на капуанския епископ Сан Джермано. Тази скъпоценна реликва е дала името на светеца на италианския град; а останалите мощи, изпратени във Франция в манастира на бенедиктинците, който се издигаше в гората Ледия, са дали същото име на френския град, гдето са родени Анри II, Карл IX и Людовик XIV291.

Монте Касино, по който в този момент се изкачваше неблагоразумният пътник, не бе променило, както виждаме, името си, а се бе задоволило само да го поиталианчи; то е свещена планина в областта Казерта. Там се приютяват дълбоките нравствени страдания и големите политически злочестини. Карломан, брат на Пипин Къси, почива тук в своя гроб; Григорий VII спира тук, преди да издъхне в Салерно; трима папи са били тук игумени: Стефан IX, Виктор III и Лъв X.

В 497 година Свети Бенедикт, роден в 480, отвратен от зрелището на езическата поквара в Рим, се оттегля в Сублакеум, днешното Субиако, където се прославя със своята добродетел и привлича много ученици, а заедно с тях и преследванията. В 529 година той напуска този край, спира в Касинум и като вижда хълма, който се издига над града, решава, може би не толкова за да се приближи до небето, колкото за да се отдалечи от изпаренията, с които Гариляно покрива долината, да издигне навръх този хълм един манастир за своя орден.

Сега, тъй като историческите данни вече липсват, читателите ще ни позволят да повикаме на помощ преданието.

Още щом пристига на върха на избрания хълм, Свети Бенедикт, който по това време се нарича просто Бенедикт, съзира мъчнотиите, които ще срещне при пренасяне на такава височина материалите, необходими за сградата му.

И решава да повика на помощ Сатаната.

Сатаната често го изкушавал, но Свети Бенедикт никога не допускал да бъде победен от него. За да може да му заповядва обаче, трябвало и сам да победи Сатаната. В това отношение Свети Антоний бе постигнал толкова, колкото и сам Бог. Трябвало да постави дявола в такова положение, че да не може нищо да му откаже.

Било по собствено въображение, било по небесно внушение на Свети Бенедикт се сторило една сутрин, че е открил каквото търси.

Слязъл в Касинум, влязъл в дюкянчето на един почтен ключар, когото познавал като добър християнин, защото лично го кръстил преди една седмица. И му заповядал да му направи маша.

Ключарят му предложил една великолепна готова маша; но Свети Бенедикт отказал да я вземе. Искал по-особена маша, с куки в двата края. Благословил водата, където ключарят щял да потопи нажеженото желязо, и най-вече му напомнил да не започва и да не прекратява работата си, без да се прекръсти.

— Искате ли да я донеса на ваше превъзходителство, когато я свърша? — попитал ключарят.

Докато чакал да се построи манастирът му, Свети Бенедикт живеел в пещерата навръх Монте Касино, която и до днес се тачи от вярващите като обител на светеца.

— Не — отговорил Свети Бенедикт. — Ще дойда да си я взема сам. Кога ще бъде готова?

— Вдруги ден към обед.

— До вдруги ден тогава.

В уречения ден и час Свети Бенедикт влязъл в ковачницата на ключаря и след десет минути излязъл оттам с машата в ръка, като я криел грижливо под палтото си.