Сан Феличе

Майките и сестрите на прочутите светци от епохата на упадъка на Рим и от Средновековието, възпети от Данте, са почти всички светици и заедно със своите синове и братя, които са съпътствали приживе, споделят почитта, отдавана на самите отци. Така редом със Свети Августин виждаме Света Моника, а със Свети Амброзий — Света Марселина. Манастирът, построен от Свети Бенедикт, бил изгорен през 884 година — когато Сатаната, както изглежда е надделял — от дяволските съюзници сарацините. В 589 година бил разграбен от ломбардите, а по времето на норманите се превърнал в истинска крепост. Игумените му, които имали вече епископски сан, сега получили и титлата първи барон на кралството, която носят и до днес.

След варварските нашествия идват земетресенията, които събарят манастира до основи веднъж в 1349 и втори път в 1649 година. Папа Урбан V (Гийом дьо Гримоар), избран в Авиньон, но върнал папския двор в Рим, набожен и образован глава на църквата, учен и художник, приятел на Петрарка, намерен от папската тиара в един бенедиктински манастир, спомогнал твърде много за възстановяване на светата обител. Известни са заслугите към историята, които Франция дължи на трудолюбивите ученици на Свети Бенедикт. В Монте Касино са били запазени от тях съчиненията на най-великите писатели от древността. През IX век абат Дезидерио, от рода на кануанските херцози, карал братята монаси да преписват Хораций, Теренций, „Летописите“ на Овидий и „Идилиите“ на Теокрит. Освен това повикал от Цариград художници на мозайки, които трябва да броим сред хората, възстановили изкуството в Италия.

Пътят, който се вие но склоновете на планината, където се издига манастирът, е бил построен от абат Ружди. Настилката му е от големи нееднакви плочи, каквито виждаме по древните пътища, например по виа Апиа, наричана от римляните царицата на шосетата, която е на два часа път от манастира.

По този именно път се движеше конникът, който ни даде повод за това археологическо отклонение. Загърнат в голям плащ, той не се безпокоеше от силата на вятъра, който духаше на пристъпи, стихваше внезапно, когато започваше да вали силен дъжд, придружен — макар че беше през декември — от гръмотевици и светкавици, както през оная нощ, когато Сатаната се бе озовал така злополучно в пещерата на Свети Бенедикт. Щом престанеше да вали, вятърът задухваше пак, търкаляше облаците толкова близо до земята, та конникът изчезваше в тях и се появяваше, когато просветнеше отново; но нито дъждът, нито гръмотевиците, светкавиците и облаците му правеха впечатление, за да го накарат да ускори или забави стъпките на коня си.

Когато след три четвърти час езда стигна навръх планината, той се скри за последен път, но не в облаците, а в пещерата, където според преданието живял Свети Бенедикт; а когато се появи отново, се озова пред огромния манастир, очертан върху сивочерното небе, възправен пред него с внушителното величие на неподвижните неща.

LXXII ОТЕЦ ДЖУЗЕПЕ

Манастирите в южноиталианските области, особено тези от Казерта, Абруцо и Базиликате, на какъвто орден и да принадлежат и колкото и миролюбив да е този орден, след като са били през Средновековието крепости, издигнати срещу варварските нашествия, са останали в наши дни крепости срещу нашествия, които не отстъпват по варварство на средновековните: имаме предвид нашествията на разбойниците. В тези сгради с едновременно религиозен и военен облик се влиза само чрез подвижни мостове, врати и стълби. Затова щом се мръкне, с други думи, приблизително към осем часа вечерта, вратите на манастирите се отварят само пред внушителни препоръки или по заповед на игумена.