Сан Феличе

Казахме, че мястото е навръх планината. В онова време дотам се стигало по тясна козя пътека.

Колкото и да почитал светеца, архитектът не можал да сдържи смеха си. Свети Бенедикт го запитал защо се смее.

— А кой ще ви докарва материали дотук? — казал архитектът.

— Това си е моя работа — отговорил Свети Бенедикт.

Свети Бенедикт много пътувал, затова архитектът помислил, че се е запознал при пътуванията си на Изток с някакви превозни средства, известни само на египтяните, които, както знаем, били най-способните механици в древността, а тъй като светия отшелник му поискал само един план, архитектът веднага му го нарисувал.

На другия ден с договора в ръка Свети Бенедикт повикал Сатаната. Сатаната дотичал; но Свети Бенедикт едва го познал: от яд бил получил жълтеница, а носът му бил червен като запалена главня. Общо взето, когато поеме някакво задължение, Сатаната го изпълнява много точно; трябва да му признаем това.

Светецът му дал списък за различни материали, от които имал нужда. Сатаната повикал двадесетина от най-пъргавите си дяволчета, които незабавно се заловили за работа.

Мястото, избрано от светеца, било близо до гора и до храм, посветен на Аполон; и Свети Бенедикт заповядал на Сатаната най-напред да подпали гората. Сатаната потъркал нос о едно смолисто дърво, което пламнало веднага и предало огъня на цялата гора. След това му заповядал да премахне езическия храм, като остави само няколко много хубави колони, за да ги използва за манастирската черква. Сатаната нарамил колоните една по една и за да не пострадат нещо, ги пренесъл сам до мястото, посочено от светеца; после духнал върху останките от храма и те се разцепили. В това време Свети Бенедикт грабнал един чук и изпочупил статуята на божеството.

Благодарение сътрудничеството на Сатаната манастирът бил построен много бързо. Ако някой се съмнява в участието на дявола в това дело, препращаме неверника към фреските на Джордано292, може би негов шедьовър, защото ги е рисувал след завръщането си от Испания, следователно в разцвета на гения си; те представят царя на ада и първите му служители заети, макар и насила, да строят манастира на Свети Бенедикт.

Първият манастир, построен с чудотворната власт на Свети Бенедикт над дявола, бил в пълния си разцвет, а шестдесетгодишният Свети Бенедикт на върха на славата си, когато на готския крал Тотила, слушал много за светия основател, хрумнало да го посети. Но тъй като готите не били християни, само любопитството, а не вярата водело Тотила към Монте Касинум. Той решил да се увери лично дали човекът, при когото отива, е дотолкова благословен от Бога, та може да познае и предрешени хора. Облякъл дрехите на своя лакей Рига, комуто дал своите, и се качил в манастира заедно с множеството, с надежда да заблуди по този начин Свети Бенедикт.

Предизвестен за идването на краля, Свети Бенедикт излязъл да го посрещне и като видял отдалеко Рига, който вървял начело на шествието с царска мантия и корона на главата извикал:

— Синко, свали тази дреха, която не е твоя.

При това повикване, доказващо, че Божият дух е със служителя на Бога, разкаяният и смирен Рига коленичил, а след него и всички останали, включително и кралят.

Без да се спре при другиго, Свети Бенедикт отишъл право при Тотила и го вдигнал; след това го укорил за разпуснатия живот, посъветвал го да стане по-добър, предсказал му, че ще завладее Рим, ще живее девет години, след като го завладее, и ще умре. Тотила се оттеглил съкрушен, като обещал да се поправи.

Почти по същото време, значи на 12 февруари 543 година, починала Света Схоластика, близначка на Свети Бенедикт. Светецът, който се молел в своето параклисче, чул въздишка, вдигнал ръце към небето и през покрива, който се разтворил, видял отлитащ към небето гълъб.

— Душата на сестра ми — казал радостно той. — Слава на Бога!

После извикал братята монаси, съобщил им щастливата вест и всички с песни, с клончета и цветя в ръка отишли да вземат тялото, откъдето душата била наистина отлетяла, за да го погребат в гробницата, приготвена за светицата и брата й.

Следната година — според някои същата — на 21 март самият Свети Бенедикт преминал тихо от този живот в другия и претоварен с години и слава, сияещ от чудотворните дела, отишъл да седне отдясно на Господа. Тялото му било положено до тялото на Света Схоластика, в същата гробница.

Свети Бенедикт бил родом от Норчия в Умбрия; бил от благородническия род Гуардати. Майка му, прочута с любовта си към Бога и с милосърдието си, била канонизирана заедно с него и сестра му под името Света Абонданца.