Сан Феличе

Нарядко се случвало нощем, докато Свети Бенедикт чете в пещерата си съчиненията на светите отци, дяволът да не влезе през вратата или през прозореца и по хиляда най-различни начини да не се опита да изкушава блажения.

Свети Бенедикт приготвил следната спогодба:

„В името на Всемогъщия творец на небето и земята и на единствения му син Исус Христос

аз, Сатаната, прокълнат архангел заради моя бунт, се задължавам да помагам с всички сили на Божия служител Бенедикт да построи манастира, който иска да издигне навръх Монте Касинум, като пренасям там камъни, колони, греди, изобщо всички материали, необходими за направата на казания манастир, и изпълнявам точно и безхитростно всички заповеди, които ще получавам от Бенедикт.

В името на Отца и Сина и Светия дух, амин!“

Той оставил сгънатата хартия на масата, заедно с перото и мастилницата, които бил използвал.

Вечерта се приготвил и зачакал спокойно. Приготовлението се състояло в това, че сложил в огъня благословената маша, за да я нажежи. Но човек би казал, че Сатаната е подозирал за клопката: цели три дни, или по-точно цели три нощи не се явил.

Най-после на четвъртата нощ дошъл, използвайки бурята, която щяла да събори сякаш целия Божи свят. Въпреки трясъка на гръмотевиците и сиянието на светкавиците Свети Бенедикт се преструвал на заспал; но спял до самия огън, притворил само едното си око и оставил машата да му е подръка.

Светецът така добре се преструвал на заспал, че Сатаната се измамил. Пристъпил на пръсти и протегнал врат над рамото на светеца.

Тъкмо това искал Свети Бенедикт: грабнал машата и му стиснал здраво носа.

Ако машата била обикновена, колкото и да била нажежена, Сатаната би се изсмял, защото огънят е негова родна стихия; но машата, както си спомняме, била кована с благословията на светия кръст и потопена в светена вода.

Като разбрал, че е пипнат, Сатаната започнал да подскача наляво и надясно, да духа пламъците в лицето на Свети Бенедикт, да го заплашва и да протяга нокти към него. Но дългата маша пазела Свети Бенедикт и колкото повече Сатаната подскачал, колкото повече бълвал огън и пламък, колкото повече заплашвал светеца, толкова повече той стискал с една ръка машата, а с другата се кръстел.

Сатаната видял, че има работа с по-силен от себе си, че Бог е в съюз със светеца и предложил да се предаде.

— Добре — рекъл Свети Бенедикт. — Само това искам и аз. Вземи пергамента от масата и го прочети.

— Как искаш да чета — попитал Сатаната — с маша между очите?

— Чети с едното око.

Трябвало да постъпи, както му препоръчвал светият отшелник, и като кривял ужасно очи, Сатаната прочел пергамента.

Щом го уловят, Сатаната става кротък и се държи изобщо твърде примирително: важното е да го уловиш.

След като прочел пергамента, казал:

— Как искаш да подпиша, като не знам да пиша?

— Добре, прекръсти се тогава — отговорил светецът.

При думите „прекръсти се тогава“ Сатаната така подскочил, че ако не била куката, поръчана от светеца в края на машата, дяволът щял да измъкне носа си.

— Както и да е — казал Сатаната, — мисля, че е по-кратко да се подпиша.

И взел перото.

— А сега — рекъл светецът — всичко трябва да стане както му е редът. Да започнем с датата и годината. А главно — добавил той — да пишем четливо, за да няма двусмислици.

Сатаната написал с красиви, полуготически, полуръкописни букви: 24 юлий лято 529.

— Готово — казал той.

— Това не е всичко — възразил светецът. — Ще добавим: „на Господа наш Исус Христос“.

Сатаната щял да се подпише, но Свети Бенедикт го спрял.

— Един момент, един момент — казал той. — Да одобрим написаното.

Сатаната бил принуден да напише и това; въздъхнал, но все пак написал: „Съгласен с написаното по-горе“.

— Подпиши сега — казал светецът.

Сатаната би желал да се извърти по друг начин; но светецът натиснал още по-силно машата и за да се отърве по-скоро, Сатаната побързал да напише името си. Светецът се уверил, че не липсва нито една от шестте букви на името, че подписът е пълен; заповядал на Сатаната да сгъне на четири пергамента, сам сложил върху него броеницата си.

След това пуснал машата.

Сатаната се намерил с един скок вън от пещерата.

Цели три дни ужасна буря бушувала из Абруцо и стигнала дори до Неапол. Везувий, Стромболи и Етна изхвърляли пламъци. Но тъй като тази буря била не Божие, а сатанинско дело, Господ не позволил да загине нито един човек или жива твар.

Щом бурята поутихнала, Свети Бенедикт изпратил да потърсят архитект. Макар и неканонизиран още, светецът бил толкова почитан из целия край, че още на другия ден един архитект дотичал при него.