Сан Феличе

При това искане Шанпионе повика един от отличните млади офицери, които избираше около себе си. Беше началник-ща-ба Бонами. Шаннионе му заповяда да се запознае с положението и да му докладва.

Бонами се качи на коня си и замина веднага.

В тази велика епоха на републиката всеки офицер от френската армия би заслужавал, когато се яви пред погледа на читателите, описание, каквото Омир посвещава в „Илиадата“ на гръцките вождове, а Тасо в „Освободеният Ерусалим“ на водачите на кръстоносците. Ние ще се задоволим да кажем, че Бонами беше като Тиебо един от ония хора на разума и действието, на които всеки генерал можеше да каже: „Вижте със собствените си очи и действайте според обстоятелствата.“

При вратата Солара Бонами срещна конницата на генерал Рей, която влизаше в града. Той обясни на генерал Рей какво става, като му внуши — защото нямате право да му заповядва — да изпрати разузнавателни отряди по пътя за Албано и Фраскати. А сам той с кавалерийски отряд мина през Понте Моле, древния мост Милвиус, и препусна в посока, където знаеше, че ще намери генерал Дьо Дама, последван на разстояние от генерал Рей с отряда му и от Макдоналд с неговата лека конница.

Бонами толкова избърза, че остави зад себе си войските на Макдоналд и Рей, на които бе потребен най-малко един час, за да го настигнат. За да им предостави това време, той се яви като парламентьор. Заведоха го при генерал Дьо Дама.

— Вие сте писали, генерале, до главнокомандващия на френската армия — каза Бонами — и той ме изпраща при вас, за да ми обясните какво искате от него.

— Разрешение да мина през Рим с дивизията си — отговори генерал Дьо Дама.

— И ако ви откаже?

— Ще ми остане само едно: да си пробия път със сабя в ръка.

Бонами се усмихна.

— Трябва да разберете, генерале — отговори той, — че да дадем доброволно право за преминаване на вас и на вашите седем хиляди войници е нещо невъзможно. А колкото до това да си пробиете път със сабя в ръка, предупреждавам ви, че ще ви струва доста труд.

— Какво идвате да ми предложите тогава, полковник? — запита емигрантът генерал.

— Каквото се предлага на командир, който се намира във вашето положение, генерале: да сложите оръжие.

Този път се усмихна генерал Дьо Дама.

— Господин началник-щаб — отговори той, — когато човек командва седем хиляди души и когато всеки от тези седем хиляди има по осемдесет патрона в чантата си, той не се предава — или си пробива път, или умира.

— Добре, така да бъде, генерале — каза Бонами. — Да се бием!

Емигрантът като че се замисли.

— Дайте ми шест часа време — каза той, — за да свикам военния си съвет и да обсъдя с него направеното предложение.

— Шест часа са излишни — каза той. — Давам ви един час.

Точно толкова време беше потребно на началник-щаба, за да дочака пехотата си. Тъй като генерал дьо Дама беше в ръцете на французите, споразумяха се да даде отговора си след един час. Бонами препусна отново и се върна при генерал Рей, за да ускори предвижването на войската му. Но и генерал Дьо Дама използва този час и когато Бонами се върна със своя отряд, видя, че той отстъпва в пълен ред по пътя за Орбитело.

Генерал Рей и началник-щаба Бонами се втурнаха, първият с един отряд от 16-ти драгунски, вторият от 7-ми стрелкови полк, да преследват неаполитанци, настигнаха ги при Сторта и смело ги нападнаха.

Ариергардът се спря да даде отпор на републиканците. Рей и Бонами срещнаха за пръв път сериозна съпротива от страна на неприятеля, но я сломиха с многократните си нападения. През това време се стъмни. Предаността и смелостта на ариергарда спаси войската. Генерал Дьо Дама се възползва от тъмнината и тъй като познаваше добре местността, продължи оттеглянето си. Премного уморени, французите не можаха да се възползват от победата и се върнаха в Уета, където пренощуваха.

За разума, проявен при преговорите, и за смелостта, показана в битката, Бонами бе назначен от Шанпионе за бригаден генерал.

Но генерал Дьо Дама не се отърва от републиканците. Макдоналд изпрати един от своите адютанти да уведоми Келерман, който се намираше в Боргета с по-неуморени войски от сражавалите се през деня, в каква посока се е придвижил неаполитанския отряд. Келерман събра войските си и незабавно се насочи през Рончильоне към Тосканела, където се сблъска с отряда на генерал Дьо Дама. Войниците, които се разбягваха веднага, когато ги командваше някой германски или неаполитански генерал, се държаха здраво под заповедите на френския генерал и оказаха силна съпротива. Дама беше все пак принуден да се оттегли, като поддържаше отстъплението в пълен ред и командваше сам е възхитителна смелост действията на ариергарда.