Сан Феличе

— Ти си съвършено прав, бедни ми Франческо: цялото зло е в чужденците! Синьор Ектън, сър Уилям Хамилтън, господин Мак, лорд Нелсън, самата кралица, навсякъде ирландци, германци, англичани, австрийци и никъде неаполитанци. Какъв булдог е този Нелсън! Както и да е, добре го сложи на мястото му! Ако някога воюваме с Англия и попаднеш в ръцете му, сметката ти е чудесна…

— Господарю — отговори със смях Карачоло, — щастлив съм, въпреки опасностите, на които се излагам, като си създадох враг в лицето на победителя при Абукир, щастлив съм, че заслужих вашето одобрение.

— Видя ли каква гримаса направи, когато му тръсна в носа… какво беше? Фонтноа, нали?

— Да, господарю.

— Добре ли е бил натрит носа на господа англичаните при Фонтноа?

— Твърде добре.

— А като помисли човек, че ако Сан Никандро не бе направил от мене магаре, и аз можех да отговарям така! Както и да е, сега вече е много късно да се поправи стореното.

— Господарю — каза Карачоло, — позволявате ли ми да настоя отново?

— Излишно е, защото аз съм на твоето мнение. Ще видя днес Руфо и ще поговорим по въпроса. Но защо, дявол го взел, ще те попитам аз, като останахме сами, защо и кралицата ти е враг? Ти знаеш, че намрази ли тя някого, тя мрази ужасно!

Карачоло поклати глава, за да покаже, че не може да отговори на този въпрос.

— Както и да е — продължи Фердинанд, — и това е като работата на Сан Никандро: стореното е сторено. Да не говорим вече за него.

— Следователно — настоя Карачоло, като се върна към непрестанната си грижа — аз отнасям надеждата, че ваше величество се е отказал от позорното бягство и Неапол ще бъде защитаван до последна възможност.

— Нещо повече от надежда: можеш да отнесеш увереността си в това. Днес ще има съвет и аз ще им съобщя волята си да остана в Неапол. Запомних много добре всичко, което ми каза за нашите средства за отбрана, а колкото до Нелсън, бъди спокоен: Фонтноа беше, нали, което трябва да му изплюя в лицето, щом поискам да си прехапе устните? Добре, ще го запомня.

— Едно последно благоволение, господарю?

— Казвай.

— Ако въпреки очакванията ваше величество замине…

— Щом ти казах, че няма да замина!…

— И все пак, господарю, ако по някаква случайност, по някакъв неочакван обрат ваше величество замине, надявам се, че не ще нанесе на неаполитанския флот позора да отплава с английски кораб.

— О, колкото до това, можеш да бъдеш спокоен. Ако работите стигнат дотам, ей Богу! Не отговарям за кралицата — кралицата ще постъпи както желае, но аз ти давам честната си дума, че ще замина на твоя кораб, на „Минерва“. Предупреден си значи: смени готвача си, ако не го бива, и се запаси с макарони и пармезано288, ако нямаш достатъчно количество на кораба си. Довиждане… Фонтноа беше, нали?

— Да, господарю.

Възхитен от срещата си с краля, Карачоло си отиде, разчитайки на полученото двойно обещание.

Кралят го проследи с подчертано доброжелателство.

— И като си помисля, че можех да извърша глупостта да се скарам с такъв човек заради една проклетница като кралицата и заради някаква хубостница като лейди Хамилтън!

LXVIII КОГАТО СЕ ОБЯСНЯВА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СВОБОДНИТЕ И НЕЗАВИСИМИТЕ НАРОДИ

Кралят удържа обещанието, което бе дал на Карачоло: заяви категорично в съвета, че след народната манифестация от предния ден е решил да остане в Неапол и да попречи с всички средства на французите да навлязат в кралството.

Невъзможно беше да се противопоставят на едно така ясно изразено решение; би могла да се противопостави само кралицата, но успокоена от обещанието на Ектън, че ще убеди краля да заминат за Сицилия, тя се бе отказала от една открита борба, при каквато Фердинанд имаше обичая да се заинатява.

Когато излезе от съвета, кралят намери в кабинета си кардинал Руфо, който от своя страна бе изпълнил с обичайната си точност уговореното с краля: Ферари го бе намерил през нощта и след половин час бе заминал през Манфредония за Виена заедно с подправеното писмо, за да го представи на императора, с когото Фердинанд държеше да не се кара, защото само той със своето влияние в Италия можеше да го подкрепя срещу Франция, както и при обратно положение само Франция можеше да го подкрепя срещу Австрия.

Една обяснителна бележка от името на краля, писана и подписана от Руфо, придружаваше писмото и разясняваше загадката, която императорът никога не би могъл да разгадае.

Кралят разказа на кардинала какво се беше случило между него, Карачоло и Нелсън; кардиналът одобри напълно решението но краля и настоя за един разговор с Карачоло в присъствието на негово величество. Уговориха се да изчакат, докато научат какво впечатление е направил в Абруцо манифестът на Пронио и според това да вземат решение.