Сан Феличе

— Ще кажа, господарю — отговори Нелсън, без да става, като продължаваше да рисува с лявата си ръка някакви йероглифи върху къс хартия, — ще кажа, че няма нищо по-лошо от това да се променя взето решение.

— Взел ли беше вече решение кралят? — запита Карачоло.

— Не още, както виждаш — колебая се, люшкам се…

— Кралицата реши да замине — каза Нелсън.

— Кралицата? — учуди се Карачоло, без да остави на краля време да отговори. — Много добре! Нека замине. При сегашните обстоятелства жените могат да се отдалечат от опасността, но мъжете трябва да се борят с нея.

— Както виждаш, Карачоло, милорд Нелсън е на мнение да заминем.

— Извинете, господарю — отговори Карачоло, — но не мисля, че милорд Нелсън е изказал мнението си.

— Кажете го, милорд — настоя кралят, — искам да го чуя.

— Моето мнение, господарю, е еднакво с това на кралицата, с други думи, ще видя с радост ваше величество да потърси в Сицилия сигурно убежище, каквото Неапол вече не му предлага.

— Аз моля милорд Нелсън да не дава с леко сърце мнението си — каза Карачоло, като се обърна към своя колега, — защото той знае предварително каква тежест има мнението на човек с неговото значение.

— Казах и не вземам думите си назад — отвърна твърдо Нелсън.

— Господарю — продължи Карачоло, — не забравяйте, че милорд Нелсън е англичанин.

— Какво искате да кажете с това, господине? — запита надменно Нелсън.

— Че ако бяхте неаполитанец, а не англичанин, милорд, щяхте да говорите другояче.

— А защо щях да говоря другояче, ако бях неаполитанец?

— Защото щяхте да мислите за честта на вашата родина, а не за интересите на Великобритания.

— Какъв интерес има Великобритания от съвета, който давам на краля, господине?

— С увеличаване на опасността ще се иска и но-голямо възнаграждение. Известно е, милорд, че Англия иска да получи Малта.

— Англия е в Малта, господине — кралят ни я даде.

— О, господарю! — промълви с укор Карачоло. — Казваха ми, но аз не исках да повярвам.

— А за какъв дявол мислите, че ми трябва Малта? — отвърна кралят. — Една скала, на която можеш само да печеш яйца на агънце.

— Господарю — каза Карачоло, без да се обръща вече към Нелсън, — моля ви от името на всички истински неаполитански сърца в кралството да не слушате вече съвети от чужденци, които поставят трона ви на две стъпки от пропастта. Синьор Ектън е чужденец, сър Уилям Хамилтън е чужденец, милорд Нелсън е също чужденец — как искате да преценяват точно неаполитанската чест?

— Вярно е, господине: но те преценяват точно неанолитанската страхливост — отвърна Нелсън — и затова именно казвам на краля след всичко, което се случи при Чивита Кастелана: господарю, вие не можете вече да се осланяте на хората, които ви изоставиха от страх или от измяна.

Карачоло страшно пребледня и неволно сложи ръка върху дръжката на сабята си; но като си припомни, че Нелсън има само една ръка и при това лявата, се задоволи да каже:

— Всеки народ има моменти на слабост, господарю. Тези французи, пред които ние бягаме, са имали три пъти своята Чи-вита Кастелана: Поатие, Креси, Азенкур285. Само една победа бе достатъчна да заличи трите поражения: Фонтноа286.

Карачоло каза тези думи, като гледаше Нелсън, който прехапа до кръв устни; после продължи, гледайки краля:

— Господарю, крал, който обича своя народ, е длъжен да му даде случай да се въздигне след подобна слабост. Ако кралят даде заповед, каже само една дума, направи само един знак, нито един французин не ще излезе от Абруцките дефилета, ако има неблагоразумието да влезе там.

— Драги Карачоло — каза кралят, като се обърна отново към адмирала, чийто съвет съвпадаше с тайното му желание, — ти си на мнението на човек, чиито съвети аз много ценя: на мнението на кардинал Руфо.

— Само това остава на ваше величество — усмихна се презрително Нелсън, — да постави начело на армията си кардинал.

— Това не е било толкова злополучно за моя прадядо Людовик XIII или XIV, не помня вече точно кой, когато е поставил начело на войската си някой си Ришельо, който не е навредил на монархията със завземането на Ла Рошел287 и Па дьо Сюз.

— Е, добре, господарю — извика оживено Карачоло, като се вкопчи в тази надежда, подсказана от краля, — вдъхновява ви неаполитанският добър дух: доверете се на кардинал Руфо, последвайте съветите му, а пък аз, как да кажа, ще следвам заповедите му.

— Господарю — заяви Нелсън, като стана и се поклони на краля, — ваше величество не ще забрави, надявам се, че ако италианските адмирали се подчиняват на заповедите на някакъв си поп, един английски адмирал се подчинява само на заповедите на своето правителство.

И като хвърли към Карачоло поглед, в който се четеше заплаха за вечна ненавист, Нелсън излезе през същата врата, откъдето бе влязъл и която водеше към покоите на кралицата.

Кралят го проследи с поглед и когато вратата се затвори след него, каза:

— Ето благодарността за рентата от двадесет хиляди дуката, която му дадох, за херцогството Броите, за сабята ми от Филип V и за големия кордон на ордена свети Фердинанд. Кратка и ясна.

След това се обърна към Карачиоло: