Сан Феличе

А сега: откъде идва тази разлика между отделните личности и тълпите? На какво се дължи фактът, че войникът бяга понякога още при първия оръдеен изстрел, а разбойникът умира като герой? Ще се опитаме да го обясним, защото без такова обяснение продължението на нашата повест ще смути донякъде съзнанието на читателите ни; те биха се запитали откъде идва тази нравствена и физическа противоположност между едни и същи хора в зависимост от това, дали се борят вкупом или поединично.

Ето обяснението: колективната смелост е качество на свободните народи — индивидуалната смелост е качество на народи, които са само независими.

Почти всички планински народи: швейцарци, корсиканци, шотландци, сицилийци, черногорци, албанци, друзи, черкези, могат да минат и без свобода, стига да им оставят независимостта.

Да обясним огромната разлика между двете думи: свобода и независимост.

Свободата е пожертване на част от своята независимост, което всеки гражданин прави, за да се създаде един общ фонд от свобода, наречен закон.

Независимостта е правото на пълно разгръщане на всичките ни способности и задоволяване на всичките ни желания.

Свободният човек е член на обществото; той се опира на съседа си, който също се уповава на него; и както сам е готов да се жертва за другите, има право да изисква и другите да се жертват за него.

Независимият човек е дете на природата; той се уповава само на себе си; негов единствен съюзник са планината и гората; негова закрила са пушката и камата; помощници — зрението и слухът.

Със свободни хора се създават армии.

С независими хора се създават шайки.

На свободните хора се казва, както Бонапарт пред пирамидите: „Стегнете редиците!“ На независимите се казва, както е казал Шарет при Машку289: „Веселете се, момчета!“

Свободният човек се вдига при зова на своя крал или на своята родина. Независимият човек се вдига при зова на своя интерес или на своята страст.

Свободният човек се сражава. Независимият убива.

Свободният човек казва: ние. Независимият казва: аз.

Свободният човек значи братство. Независимият човек значи само егоизъм.

В 1798 година неаполитанци бяха все още в стадия на независимостта; те не познаваха нито свободата, нито братството; затова бяха разбити в редовна битка от една войска, пет пъти по-малобройна от тях. Но селяните от неаполитанските области са били всякога независими. Затова при зова на монасите, които им говореха от името на Бога, при зова на краля, който им говореше в името на семейството, а най-вече при зова на омразата, която говореше от името на алчността, грабежа и убийствата, всички въстанаха.

Всеки грабна пушка, секира, нож и тръгна в поход с единствената цел да руши, с единствената надежда да граби, като вървеше подир началника си, без да му се подчинява, следвайки примера, а не заповедите му. Тълпите бяха избягали пред французите; отделни хора тръгнаха срещу тях; една войска се бе изпарила; един народ бе изникнал от земята.

Време беше. Известията, идващи от армията, бяха все така отчайващи. Част от армията, под заповедите на генерал Моск, когото никой не познаваше — дори и Нелсън, който питаше в писмата си кой е този човек — се бе оттеглила и укрепила в Кал-ви. Макдоналд, натоварен, както казахме, от Шанпионе да продължи победния ход и да ускори оттеглянето на кралските войски, бе заповядал на генерал Морис Матио да завземе позицията. Матио зае всички височини около града и заповяда на генерал Моск да се предаде; Моск се съгласи, но на неприемливи условия. Генерал Морис Матио заповяда веднага да направят пробив в стените на един манастир и през този пробив да навлязат в града.

При десетия снаряд пристигна парламентьор. Но без да му даде да говори, генерал Морис Матио му каза:

— Или безусловно предаване, или смърт!

Кралските войници се предадоха безусловно.

Бързината на ударите, нанесени от Макдоналд, спаси част от пленниците, взети от Мак, но не можа да спаси всички. В Асколи бяха вързани за дървета и разстреляни триста души републиканци. В Абрикали тридесет болни и ранени, от които някои току-що ампутирани, бяха изклани в лазарета. Другите, налягали върху слама, бяха безмилостно изгорени.

Но верен на своята прокламация, Шанпионе отговори на тези варварски постъпки с човечност, която особено силно изпъкна при жестокостта на кралските войници.

Само генерал Дьо Дама — френски емигрант, сметнал в това си качество, че трябва да постави сабята си в услуга на Франция — само генерал Дьо Дама бе защитил след страшното поражение при Чивита Кастелана честта на бялото знаме. Забравен от генерал Мак, който се бе сетил само за едно — да спаси краля — забравен е отряд от седем хиляди души, той поиска от генерал Шанпионе, който — както знаем — току-що се бе върнал в Рим, позволение да мине през града, за да се присъедини към останките на кралската армия при Тевероне, останки, както казахме, все още пет пъти по-многобройни от армията на победителя.