Сан Феличе

Същия ден кралят бе посетен и от младия корсиканец Ди Чезаре; спомняме си, че той го бе произвел капитан и му бе заповядал да се яви с капитанската униформа, за да може да се увери, че нарежданията му са били изпълнени и министърът на войната е издал съответната заповед. Ектън, натоварен с изпълнението на височайшата воля, се бе погрижил да я изпълни точно и младежът — когото лакеите започнаха да смесват с престолонаследника — се яви пред краля със заповедта и униформата си.

Младият капитан беше радостен и горд; той идваше да сложи в нозете на краля своята и на другарите си преданост; само едно пречеше да даде незабавно на негово величество доказателство за тази преданост: старите принцеси се позоваваха на дадената дума младежите да им бъдат телохранители и щяха да ги освободят от това задължение едва когато се качат на кораба, който трябваше да ги откара в Триест; затова седмината бяха обещали да ги придружат до Манфредония, откъдето принцесите щяха да отплават; веднага след това щяха да се завърнат в Неапол, за да заемат поста си между защитниците на престола и олтара.

Известията, които очакваха от Пронио, не закъсняха; те надминаваха всички надежди. Словото на краля бе прозвучало като глас Божи; свещеници, благородници, кметове го разгласяваха; викът: „На оръжие!“ бе прокънтял от Изолета до Капуа и от Аквила до Итри; Пронио се бе срещнал с Фра Дяволо и с Мамоне, съобщил им бе задачата, която им отреждаше, и те я приеха с възторг; със заповедта за назначение в ръка, с кралското име на уста, те имаха безгранична власт, тъй като законът ги покровителстваше, вместо да ги наказва. Щом можеха да придадат политически оттенък на своето разбойничество, те обещаха да разбунтуват цялата страна.

Разбойничеството е всъщност национална черта в областите на Южна Италия; то е местен плод, който вирее в планините; като говорим за произведенията на Абруцо, Казерта, Базиликате и Калабрия, можем да кажем: в долините расте пшеница, царевица и смокини; по хълмовете маслини, орехи и грозде; из планините — разбойници. В споменатите области разбойничеството е занаят като всеки друг. Стават разбойници, както стават хлебари, шивачи, обущари. Занаятът не е позорен; бащата, майката, братът, сестрата на разбойника не са ни най-малко опетнени от професията на своя син или брат, защото самата професия не е никакво петно. Разбойникът действа осем-девет месеца през годината, с други думи, през пролетта, лятото и есента; само снегът и студът го прогонват от планините и връщат в селото му. Той се прибира там добре посрещнат, вижда се с кмета, поздравяват се взаимно, защото разбойникът е често пъти негов приятел, а понякога и роднина.

Щом настъпи пролетта, разбойникът взема пушката, пистолетите, камата и се връща в планината. Оттам идва и поговорката: „Разбойниците растат като листата“.

Откакто съществува управление в Неапол — а аз се справих с всички архиви от 1503 година до наши дни — има укази против разбойниците и — любопитно! — указите на испанските вицекрале са точно такива, каквито са и на италианските управители, защото и престъпленията са същите. Кражба с взлом, въоръжен грабеж но друмищата, писма за откуп със заплаха за опожаряване, осакатяване, убийство; убийство, осакатяване и опожаряване, когато писмата не са дали очаквания резултат.

Във време на революция разбойничеството взема огромни размери: политическите убеждения стават повод, знамето става оправдание; разбойникът е всякога на страната на реакцията, с други думи, за престола и олтара, защото само престолът и олтарът приемат подобни съюзници, докато либералите, прогресивните, революционерите ги отблъскват и презират; най-прочути години в разбойническия летопис са годините на политическа реакция: 1799, 1809, 1821, 1848, 1862, тоест всякога, когато абсолютизмът, претърпял неуспех, повиква на помощ разбойничеството.

В такъв случай разбойничеството става още по-неизкоренимо, защото се поддържа от властта, която в друго време има за задача да го премахва. Кметове, помощник-кметове, началници на народната милиция са не само manutengoli, тоест крепители на разбойниците, но често пъти и сами са разбойници.

Общо взето, разбойничеството се поддържа от свещениците и монасите, които са душата му; разбойниците, въстанали след техните проповеди за бунт, получават от духовниците благословени медали, които обещават неуязвимост; ако въпреки медала бъдат ранени, убити или разстреляни, медалът, неуспял да ги спаси на земята, е непогрешима значка за небето, към която Свети Петър се отнася с най-голямо уважение; заловеният разбойник е стъпил на първото стъпало от стълбата на Яков, която води право в рая; той целува медала и умира геройски, убеден, че щом го разстрелят, ще се качи и по останалите стъпала.