Сан Феличе

Лека усмивка, нелишена от горчивина, пробягна по устните на Карачоло при изброяването на тия титли. Нелсън влезе; като не знаеше кой е при краля, той втренчи сивото си око в човека, който го бе изпреварил в кралския кабинет, и позна адмирал Карачоло.

— Не е нужно да ви представям един на друг, нали, господа? — запита кралят. — Вие се познавате.

— Да, господарю, от Тулон — отговори Нелсън.

— Имам чест да ви познавам от по-рано, господин адмирал — отговори Карачоло с обичайната си учтивост. — Познавам ви още от деня, когато по канадското крайбрежие вие се сражавахте с един бриг срещу четири френски фрегати и им се изплъзнахте, като минахте с кораба си проток, който се смяташе дотогава непроходим. Беше през 1786, струва ми се — преди дванадесет години.

Нелсън се поклони; и той, суровият моряк, не бе свикнал на такъв език.

— Милорд — каза кралят, — адмирал Карачоло идва да ми предложи съвет по положението, което ви е известно. Седнете да чуете какво ще ми каже адмиралът. Когато свърши, ще отговорите, ако има да кажете нещо. Само, казвам ви предварително, ще бъда щастлив, ако двама така видни военни, толкова добре запознати е военното изкуство, са на едно и също мнение.

— Ако лорд Нелсън, както съм уверен — каза Карачоло, — е истински приятел на кралството, надявам се, че в мненията може да има само малки различия в подробностите, които не ще ни попречат да бъдем съгласни по основните въпроси.

— Говори, Карачоло, говори — каза кралят, връщайки се към обичая на испанските и неаполските крале да се обръщат към поданиците си на ти.

— Вчера — започна адмиралът — в града се пръсна слух, надявам се, неверен, че ваше величество, загубил надежда да защити кралството си по суша, е решил да се оттегли в Сицилия.

— А ти, както изглежда, си на противното мнение?

— Господарю — отговори Карачоло, — аз съм и ще бъда всякога на страната на честта и против позорните съвети. В случая, господарю, честта на кралството, следователно честта на вашето име, налага столицата да бъде отбранявана до последна възможност.

— Знаеш ли — запита кралят — в какво положение се намираме?

— Да, господарю, то е лошо, но не безнадеждно. Армията се е пръснала, но не е унищожена — три-четири хиляди убити, шест до осем хиляди пленници, приспаднете ги от петдесет и две хиляди души, остават ви четиридесет хиляди, а това прави една армия четири пъти по-многобройна от тази на французите, която ще се сражава на своя територия, ще отбранява непревземаеми дефилета, ще има поддръжката на населението от двадесет града и шестдесет села, подкрепата на три непревземаеми крепости, които неприятелят няма материална възможност да обсади: Чивитела дел Тронто, Гаета и Пескара, без да броим Капуа, последния достъп и най-силна защитна стена на Неапол, докъдето французите дори няма да стигнат.

— И ти би се наел да събереш тази армия?

— Да, господарю.

— Обясни ми по какъв начин, ще ми направиш голямо удоволствие.

— Имам под моя заповед, господарю, четири хиляди моряци, те са изпитани бойци, а не войници от вчера като вашата сухопътна армия, дайте заповед, господарю, и аз тръгвам веднага с тях — хиляда души ще отбраняват прохода между Итри и Сеса, хиляда души между Сора и Сан Джермано, хиляда души прохода между Кастел ди Сангро и Изерния. Останалите хиляда — моряците са годни за всичко, милорд Нелсън знае това по-добре от всеки друг, защото е вършил чудеса със своите! — останалите хиляда, превърнати в пионери, ще се заемат да укрепят трите прохода и да обслужват там артилерията. С тях, дори само с нашите абордажни куки, ще задържа напора на французите, колкото и страшно да бъде, а когато вашите войници видят как умират моряците, те ще се присъединят към тях, господарю, особено ако ваше величество е там, за да им бъде знаме.

— А кой ще пази през това време Неапол?

— Престолонаследникът, господарю, с осемте хиляди души на генерал Назели, които милорд Нелсън отведе в Тоскана, където те вече нямат никаква работа. Милорд Нелсън е оставил, струва ми се, част от флотата си в Ливорно, нека изпрати един лек кораб със заповед от ваше величество тези осем хиляди души отпочинали войници да бъдат върнати в Неапол и те с Божия помощ ще могат да бъдат тук след осем дни. Така, както виждате, господарю, имате все още страшна сила: четиридесет и пет — петдесет хиляди войници, населението на тридесет града и петдесет села, което ще въстане, а зад всичко това Неапол със своите петстотин хиляди жители. Какво са десетте хиляди французи сред този океан?

— Хм! — промълви кралят и погледна Нелсън, които продължаваше да мълчи.

— Никога не е късно, господарю — продължи Карачоло, — да отплавате. Разберем добре едно нещо: французите нямат една въоръжена ладия, а вие имате в пристанищата си три флота: вашия, португалския и на негово величество английския крал.

— Какво ще кажете за предложението на адмирала, милорд? — запита кралят, принуждавайки Нелсън този път непременно да отговори.