Сан Феличе

Повлиян от предубежденията на кралицата, Фердинанд не обичаше никак адмирала, но това не пречеше да го уважава; възхитителната смелост при разните сблъсквания, които бе имал с берберите284, сполуката, с която бе извел фрегатата си „Минерва“ от Тулонския залив, когато Бонапарт взе обратно Тулон от англичаните, хладнокръвието, което бе проявил, закриляйки останалите кораби, върнати от него разнебитени от неприятелските снаряди и от бурята, но все пак върнати до един, му бяха спечелили тогава адмиралски чин. Видяхме в първите глави на нашата повест какви бяха поводите на кралицата да се оплаква от адмирала, когото с обичайната си ловкост бе успяла да злепостави пред краля. Фердинанд помисли, че Карачоло идва да иска милост за Николино, който му беше племенник; и възхитен, че има надмощие над адмирала поради бедата, в която бе изпаднал член от неговото семейство, в желанието си да го подразни, Фердинанд заповяда веднага да го въведат.

Адмиралът в пълна униформа влезе както всякога спокоен и достоен; високото му обществено положение поставяше от четиристотин години насам старейшините на рода му в допир с владетелите от всички националности — анжуйци, арагонци, испанци — заемали последователно неаполския престол; към това високо достойнство се прибавяше и безукорната учтивост, която бе проявил пред кралицата с двойния отказ — от името на племенницата си и от свое име — да присъства на празненствата, устроени от двора в чест на адмирал Нелсън.

Учтивостта, от когото и да е се проявяваше, винаги затрудняваше малко Фердинант, защото тя не беше негова отличителна черта; затова, като видя, че адмиралът застава почтително на няколко стъпки пред него и чака, според придворния етикет, кралят да му заговори пръв, първото нещо, което каза, беше да му отправи приготвения укор.

— А, дойдохте ли, господин адмирал? — започна той. — Изглежда, че особено много сте настоявали да ме видите?

— Вярно е, господарю — отговори с поклон Карачиоло, — смятах за неотложно да помоля за честта да видя ваше величество.

— О, зная какво ви води — каза кралят.

— Толкова по-добре за мене, господарю — отговори Карачоло. — В такъв случай кралят е отгатнал и приема верността ми.

— Да, идвате да ми говорите за онзи непрокопсаник Николино, племенника ви, нали? Който се е оплел, както изглежда, в някаква неприятна история, щом се с стигнало до дело за държавна измяна, по предупреждавам ви, че всяко застъпничество, дори нашето, ще бъде безполезно и правосъдието ще продължи своя ход.

По строгото лице на адмирала пробягна усмивка.

— Ваше величество греши — каза той. — Сред големите политически крушения дребните семейни злополуки се заличават. Не зная и не искам да зная какво е извършил племенникът ми. Ако е невинен, невинността му ще проличи от следствието по делото, както пролича в случая с рицаря Ди Медичи, херцог Ди Канцано, Марио Пагано и толкова други, които бяха пуснати от затвора, след като ги бяха държали три години; ако е виновен, съдът ще си каже думата. Николино е от голям род, има право да бъде обезглавен, а както е известно на ваше, величество, сабята е толкова благородно оръжие, че дори в ръцете на палача не опозорява тия, които посича.

— Но тогава — каза кралят, малко изненадан от това така просто и спокойно достойнство, което по природа, темперамент и характер той никак не можеше да разбере, — щом не сте дошли да ми говорите за племенника си, за какво има да ми говорите?

— Идвам да ви говоря за вас и за кралството, господарю.

— О-о! — промълви кралят. — Идвате да ми давате съвети?

— Ако ваше величество благоволи да се посъветва с мене — отговори Карачоло с почтителен поклон, — ще бъда щастлив и горд да поставя на негово разположение скромния си опит. В противен случай ще се задоволя да му предоставя живота си и живота на храбрите моряци, които имам чест да командвам.

Кралят би бил щастлив, ако можеше да намери повод да се разсърди; но нямаше предлог за гняв при подобна сдържаност и почит.

— Хм! — изсумтя той. — Хм!

И след две-три секунди мълчание каза:

— Добре, адмирале, ще се посъветвам с вас.

И наистина той вече се обръщаше към Карачоло, когато един лакей влезе откъм кралските покои, приближи се до краля и му каза полугласно няколко думи, които Карачоло не чу и не се постара да чуе.

— А-а! — каза кралят. — Тук ли е?

— Да, господарю. Завчера в Казерта ваше величество му бил казал, че трябва да поговори с него.

— Вярно е.

После се обърна към Карачоло:

— Това, което има да ми кажете, господин адмирал, може ли да се каже пред свидетели?

— Пред целия свят, господарю.

— Тогава — каза кралят, като се обърна към лакея — въведете го. Впрочем — продължи той, като се обърна към Карачоло — този, който иска да бъде приет, е приятел, повече от приятел — съюзник: славният адмирал Нелсън.

В същия миг вратата се отвори и лакеят възвести тържествено:

— Лорд Харис Нелсън Нилски, барон Барнъмтърп, херцог Броите!