Сан Феличе

Към единадесет часа младеж на английски кон препусна откъм моста Мадалена, мина по Маринела, страда Нуова, улица дел Пилиеро, ларго Кастело, улица Сан Карло, размени някакви знаци с Паскуале ди Симоне и бекайото, хлътна през сводестата врата в двора на кралския палат, скочи на плочите, хвърли поводите на коня в ръцете на коняря и сякаш знаеше предварително къде ще намери кралицата, влезе в кабинета, където тя го чакаше с Ектън, а вратата се отвори като по магия при приближаването му.

— И така? — запитаха едновременно кралицата и Ектън.

— Идва след мене — каза младежът.

— След колко време приблизително ще бъде тук?

— След половин час.

— Предупредени ли са тия, които го чакат?

— Да.

— Добре, идете в моите покои и кажете на лейди Хамилтън да съобщи на Нелсън.

Младежът се качи по задната стълба с бързина, от която личеше колко добре познава всички тайни ходове на двореца, и предаде на Ема Лайона желанието на кралицата.

— Имате ли сигурен човек, за да занесе писъмце на лорд Нелсън?

— Аз ще го занеса — отговори младежът.

— Знаете, че няма време за губене.

— Предполагам.

— Тогава…

Тя взе перо, мастило, хартия от бюрото на кралицата и написа само един ред:

„Ще бъде навярно тази вечер. Бъдете готов.

Ема“

Също така бързо, както се бе изкачил по стълбите, младежът слезе, мина през двора, тръгна по височината към военното пристанище, скочи в една лодка и въпреки дъжда и вятъра накара да го откарат до „Вангард“, който, смъкнал мачти, за да бъде по-малко уязвим от бурята, бе пуснал котва на около половин миля от военното пристанище, заобиколен от другите английски и португалски кораби, поставени под командването на адмирал Нелсън.

Младежът — читателите са отгатнали, че беше Ричард — каза да съобщят на адмирала, качи се ловко по стълбата откъм десния борд, намери Нелсън в кабината му и предаде писъмцето.

— Заповедите на нейно величество ще бъдат изпълнени — каза Нелсън. — Вие ще отнесете лично доказателство за това. Хенри — обърна се Нелсън към своя флагкапитан, — наредете да приготвят лодка, за да откарат господина на борда на „Алкмен“.

След това прибра писмото на Ема в пазвата си и написа:

„Строго поверително296.

Три лодки и малкият катер на «Алкмен», въоръжени само с хладно оръжие, да бъдат на Витория точно в седем и половина часа.

До брега ще се приближи само една лодка, другите ще стоят на известно разстояние с готови весла. Ще се приближи лодката от «Вангард».

Всички лодки ще бъдат готови на борда на «Алкмен» преди седем часа под заповедите на капитан Хоп.

Котвички в шалупите297.

Всички други шалупи на «Вангард» и «Алкмен», въоръжени с ножове, а лодките с леките им оръдия ще бъдат събрани на борда на «Вангард» под командването на капитан Харди, който ще се отдели от кораба точно в осем часа и ще отплава на половин път към Молосилио.

Във всяка шалупа трябва да има четири до шест войника.

Ако ви потрябва помощ, ще я поискате с огневи сигнали.

Харис Нелсън

П.П. «Алкмен» ще бъде готов да отплава през нощта, ако се наложи.“

Докато тези заповеди се приемаха с почтителност, съответна на точността, с която трябваше да се изпълнят, от моста Мадалена се показа втори конник, който тръгна по пътя на първия — по кея Маринела, страда Нуова и стигна до страда дел Пилиеро. Там навалицата беше по-гъста и въпреки облеклото му, по което лесно можеше да се познае, че е кралски куриер, той изпита затруднение да продължи пътя си със същата скорост. Хората от простолюдието като че нарочно се блъскаха в коня и ядосани от тези сблъсквания, започваха да ругаят. Ферари, свикнал да се отнасят с уважение към униформата му, отвърна отначало с няколко силни удара с камшик наляво и надясно. Ладзароните се отдръпнаха и замълчаха по навик. Но когато стигна до ъгъла при театър Сан Карло, един мъж поиска да пресече пътя на коня, и то така неумело, че бе повален.

— Приятели! — викна той, като падаше. — Това не е никакъв кралски куриер, както може да ви заблуди облеклото му. Това е преоблечен якобинец, който иска да избяга! Смърт на якобинеца! Дръжте го!

Из навалицата се понесоха викове:

— Якобинец! Якобинец! Смърт на якобинеца!