Сан Феличе

— Но — продължи Чирило — тъй като убийството е станало към полунощ и мадам е спяла по това време, а вие сте се прибрали в два и половина, нищо не сте разбрали, пали?

— Не, от вас чувам. За нещастие убийство по неаполските улици не е нещо рядко, особено в Мерджелина, която е едва осветена и където всички си лягат вечер в девет часа… Да! Сега разбирам защо идвате толкова рано.

— Именно, приятелю, исках да узная, дали това убийство, нещо по-сериозно от обикновено произшествие, не е смутило дома ви, като е станало под вашите прозорци.

— Никак, както виждате… Но вие как узнахте за него?

— Минавах покрай вас тъкмо по време на случката. Докато се е защитавал — изглежда че е бил много як и силен мъж, — убитият е убил двама полицаи и ранил още двама.

Луиза поглъщаше жадно всяка дума от устата на доктора; всички тези подробности, които човек не забравя, й бяха неизвестни.

— Какво? — запита Сан Феличе, като повиши глас. — Полицаи ли са били убийците?

— Под командата на Паскуале ди Симоне — отговори Чирило, издигайки глас до тона на рицаря.

— Нима вярвате на тия клевети? — попита Сан Феличе.

— Принуден съм да вярвам.

Чирило улови Сан Феличе за ръка и го отведе до прозореца.

— Виждате ли — посочи с пръст той — отвъд Лъвовата чешма, пред вратата на ъгловата къща между улицата и площада, ковчега с четирите свещи?

— Да.

— В него се намира трупът на един от ранените полицаи. Той умря в ръцете ми и ми разказа всичко, преди да издъхне.

Чирило се обърна внезапно, за да се увери какво въздействие са оказали върху Луиза току-що изречените думи.

Тя стоеше и изтриваше с кърпичка потта от челото си.

Разбра, че всичко досега бе казано за нея. Усети, че губи сили и се отпусна на стола си със сключени ръце.

Чирило й даде знак, че разбира, и я успокои с поглед.

— И така, драги рицарю — каза той, — аз съм много доволен, загдето всичко е минало in partibus128, без нито вие, нито мадам да видите или да чуете нещо. Но тъй като мадам все пак не е добре, ще ми позволите да я поразпитам, нали, и да й оставя някаква рецепта? А лекарите задават обикновено неудобни въпроси и дамите имат всякога, когато става дума за здравето им, някакви тайни или просто се стесняват и се изказват само на четири очи, затова ще ми позволите да отведа мадам до стаята й, за да я разпитам свободно.

— Излишно е, драги докторе — часовникът вече удари десет. Закъснял съм с двадесет минути. Останете с Луиза и я изповядайте основно. Аз отивам в библиотеката… Да не забравя, знаете ли какво се случи нощес в английското посолство?

— Да, поне донякъде.

— То ще предизвика големи събития. Уверен съм, че принцът ще слезе днес по-рано от обикновено и може би дори ме чака. Вие ми съобщихте новини тази сутрин, а аз ще мога да ви кажа нещо ново довечера, ако наминете… Но колко съм простодушен! Насам човек не наминава, а идва само когато се заблуди… Мерджелина е неаполският северен полюс и аз самият съм сред ледени блокове.

След това целуна жена си по челото:

— Довиждане, миличка — каза той. — Разправи подробно всичко на доктора. Не забравяй, че здравето ти е моята радост, а животът ти е мой живот. Довиждане, драги докторе.

И като погледна стенния часовник:

— Десет и четвърт! — извика той. — Десет и четвърт вече!

Вдигна към небето шапката и чадъра си и хукна по външните стълби.

Чирило го гледаше как се отдалечава; но не дочака излизането му от градината, а се обърна нетърпеливо към Луиза:

— Тук е, нали? — попита с дълбока тревога той.

— Да, да, да! — промълви Луиза и коленичи пред Чирило.

— Мъртъв или жив?

— Жив!

— Слава Богу! — извика Чирило. — А вие, Луиза… — Той я погледна с нежност и възхищение.

— Аз?… — запита все още разтреперана Луиза.

— Вие — каза Чирило, като я повдигна и притисна до сърцето си, — вие бъдете благословена.

Този път Чирило се отпусна на стола и изтри челото си.

XXVI ДВАМАТА РАНЕНИ

Луиза не разбираше нищо от току-що станалото. Отгатваше, че е спасила живота на човек, който е скъп за Чирило, и нищо повече.

Като видя как добрият лекар пребледня от изпитаното вълнение, тя му наля и подаде чаша студена вода, която той изпи наполовина.

— А сега — каза Чирило, като стана внезапно — да не губим нито минута. Къде е той?

— Там — отговори Луиза и посочи края на коридора. Чирило понечи да тръгне в указаната посока. Луиза го спря.

— Но… — започна колебливо тя.

— Но? — повтори Чирило.

— Изслушайте ме и най-после простете ми, приятелю — започна тя с гальовния си глас, като сложи ръце на раменете му.

— Слушам — отговори усмихнато Чирило. — Не е на умиране, нали?

— Не, слава Богу! Мисля дори, че е добре за такова състояние или поне беше така, когато го оставих преди два часа. Това именно исках да ви кажа, защото е от значение да го знаете, преди да отидете при него. Не смеех да изпратя за вас, защото сте приятел на съпруга ми, а по усет разбирах, че той не бива да узнае нищо. Не исках да поверя на лекар, комуто нямам доверие, една толкова важна тайна, защото в случая има важна тайна, нали, приятелю?

— Ужасна тайна, Луиза!

— Кралска тайна, нали? — продължи тя.

— Мълчете! Кой ви каза такова нещо?