Сапфиреносиньо

— Именно. Тогава все още не е съществувала дори тази сграда. Точно затова извадихме късмет. Или пък обратното, зависи от гледната точка. — Той отпи глътка чай, но все още нищо не бе хапнал и вече започвах да се питам как ли по-късно е натрупал килограмите си. — Въз основа на стари чертежи установих, че сградата с драконовата зала е построена точно върху място, на което от края на XVI век до края на XVII век се е намирал малък площад с чешма.

— Не разбирам...

— Само почакай. За нас това откритие бе като карта за свободен достъп. От драконовата зала Люси и Пол можеха да отскачат в миналото, озовавайки се на този площад и трябваше само навреме да се върнат обратно на него, за да могат да се приземят директно в драконовата зала. Следиш ли мисълта ми дотук?

— А ако се озоват посред бял ден на този площад? Нямало ли е веднага да бъдат арестувани и изгорени на клада за магьосничество?

— Площадът е бил малък и безлюден, почти никой не ги е забелязвал. А ако все пак се е случело, хората са разтърквали учудено очи и са мислели, че просто за миг са се били разсеяли. Разбира се, въпреки всичко бе невероятно опасно, но на нас ни се струваше направо гениално. Ужасно много се радвахме, че ни е хрумнала тази идея и че сме успели да измамим всички, а и Люси и Пол се забавляваха невероятно. Както и аз, въпреки че всеки път седях като на тръни, докато чаках завръщането им. Не искам и да си представям какво щеше да се случи, ако през това време някой бе влязъл...

— Наистина много смело — отбелязах.

— Да — съгласи се Лукас, но изглеждаше виновен. — Човек прави такова нещо, само когато е млад. Днес не бих го направил, със сигурност не бих. Но тогава си мислех, че ако наистина е опасно, моето старо, мъдро аз от бъдещето ще се намеси, разбираш ли?

— Кое мъдро аз от бъдещето имаш предвид? — попитах, хилейки се.

— Е, аз самият — възкликна Лукас и веднага отново сниши глас. — През 1992-ра все ще знам какви съм ги дробил с Люси и Пол през 1948 година. И ако нещо се е било объркало, съм щял да ги предупредя за моето младо лекомислено аз... Така поне си мислех.

— Добре — рекох провлечено и си взех още една кифличка, един вид храна за мозъка. — Но не си го направил?

Лукас поклати глава.

— Явно не, голям съм идиот. И така, ставахме все по-непредпазливи. А когато Люси започна да изучава "Хамлет" в училище, изпратих и двамата в 1602 година. В продължение на три последователни дни можаха да изгледат оригиналното представление, поставено от трупата "Мъжете на лорд Чембърлейн" в Глоуб Тиътър.

— В Саутуорк?

Лукас кимна.

— Да, беше доста далеч. Трябваше да прекосят Лондон Бридж и да минат от другата страна на Темза, там се опитваха да хванат колкото е възможно повече от "Хамлет" и да се върнат, преди да е настъпил моментът за връщането им в тяхното време. Първите два дни всичко мина добре, но на третия ден е имало някаква злополука на моста и двамата са станали свидетели на престъпление. Те не успяха да се върнат навреме от тази страна на реката, преди да е настъпил моментът за скока им във времето и са се приземили в Саутуорк, наполовина потопени в Темза в 1948 година, а през това време аз се бях побъркал от притеснение. — Явно дори самият спомен за това го съсипваше, защото пребледня. — Вир-вода и в костюми от XVII век, двамата са се добрали до Темпъл, секунди преди завръщането си в 1992 година. Разбрах за всичко това едва при следващото им посещение...

Главата ми съвсем бръмна от многото различни години.

— На какво престъпление са станали свидетели двамата?

Лукас придърпа стола си още по-близо. Очите му зад очилата бяха станали съвсем тъмни и сериозни.

— Точно в това е въпросът! Люси и Пол са видели как граф Сен Жермен убива някого.

— Графът?

— До този момент те са се срещали с графа само два пъти. Въпреки това бяха напълно сигурни, че е бил той. След първичния си скок, всеки от тях му е бил представен през 1784 година. Самият граф е определил това, защото е искал да се запознае с родените след него, пътуващи във времето, едва в края на живота си. Ще се учудя, ако при теб е било по-различно. — Лукас се изкашля. — Имам предвид: ще е по-различно. Както и да е... Във всеки случай пазителите са отпътували с Люси, Пол и хронографа специално за Северна Германия, където графът е прекарал последните си години. Аз самият съм бил заедно с тях. Ще бъда заедно с тях. Като Велик пазител на ложата. Можеш ли да си представиш?

Сбърчих чело.

— Може ли отново да се върнем към...

— О, пак се отклонявам от темата, нали? Това, че нещата предстоят да се случат, въпреки че отдавна са се случили, продължава да надхвърля представите ми. Докъде бяхме стигнали?

— Как е могъл графът да извърши убийство през 1602 година... О, разбирам! Направил го е по време на някое от пътуванията си!