Сапфиреносиньо

— Точно така. И то като много млад мъж. Било е пълна случайност, че Люси и Пол са били там в същия миг и на същото място. Ако изобщо можем да говорим за случайност. Самият граф пише в едно от многото си съчинения: "Който вярва в случайността, не е осъзнал могъществото на съдбата".

— Кого е убил? И защо?

Лукас отново се огледа в кафенето.

— Това, скъпа внучке, първоначално също не знаехме. Отне ни седмици, докато разберем. Жертвата му не е никой друг, а самият Ланселот де Вилърс, първият в кръга, пътуващ във времето. Кехлибарът!

— Той е убил собствения си прародител? Но защо?

— Ланселот де Вилърс е бил белгийски барон, който през 1602 година се премества в Англия заедно с цялото си семейство. В хрониките и тайните записки на графа, които той е завещал на пазителите, пише, че Ланселот е починал през 1607 година, затова първоначално не се спряхме на него. В действителност обаче — ще ти спестя подробностите на детективските ни разследвания — през 1602 година е прерязано гърлото на барона в собствената му карета...

— Не разбирам — промърморих.

— Аз самият все още не съм сглобил всички части от пъзела — каза Лукас, докато вадеше кутия цигари от джоба си и си запали една. — Освен това не съм виждал Люси и Пол от 24 септември 1949 година. Предполагам, че са избягали във време, много преди моето, защото в противен случай отдавна да са ме потърсили. О, по дяволите! Само недей да поглеждаш натам!

— Какво има? И откога пушиш?

— Насам идва Кенет де Вилърс, заедно с кикимората, сестра му. — Лукас опита да се скрие зад менюто.

— Просто му кажи, че не желаем да бъдем обезпокоявани — прошепнах.

— Не мога, той ми е началник. Както в ложата, така и в живота. Собственик е на проклетата кантора... Ако имаме късмет, няма да ни забележат.

Но не извадихме късмет. Висок мъж в средата на четирийсетте и една дама с тюркоазена шапка вървяха целенасочено към масата ни и се настаниха на двата свободни стола, без някой да ги е поканил.

— Май днес следобед и двамата кръшкаме от работа, нали, Лукас? — каза Кенет де Вилърс и удари дядо по рамото. — Не че няма да си затворя очите, след като приключи така майсторски делото на Паркър. Още веднъж, моите поздравления! Чух, че имаш гости от провинцията.

Кехлибарените му очи ме подложиха на обстоен оглед. Опитах се да отвърна на погледа му възможно най-непринудено. Беше странно как Де Вилърс с изразените си скули и аристократичния, прав нос си приличаха във всички векове. Този тук също бе впечатляваща личност, макар и не толкова добре изглеждащ, като например Фолк де Вилърс в моето време.

— Хейзъл Монтроуз, моя братовчедка — представи ме Лукас. — Хейзъл, това са господин и госпожа Де Вилърс.

— Но аз съм негова сестра — уточни госпожа Де Вилърс и се изкикоти. — О, браво, имате цигари. Може ли да си изпрося една?

— За съжаление, тъкмо смятахме да тръгваме — каза Лукас, докато галантно й подаваше цигара и огънче. — Трябва да прегледам още няколко преписки...

— Не и днес, приятелю. — Началникът му приятелски му намигна.

— Само в компанията на Кенет е толкова скучно — каза госпожа Де Вилърс и издуха дима от цигарата през носа си. — С него не може да се говори за нищо друго, освен за политика. Кенет, моля те, поръчай по още един чай за всички. Откъде точно сте, скъпа моя?

— Глостършър — отвърнах и леко се закашлях.

Лукас въздъхна примирено.

— Чичо ми, тоест бащата на Хейзъл, притежава там голямо имение с много животни.

— О, аз обичам живота в провинцията. Както и животните! — каза госпожа Де Вилърс ентусиазирано.

— Аз също много обичам животните — казах. — Особено котките.

"Nam quod in inventus non discitur,

in matura aetate nescitur."

7:00 часа: Новобранецът Картръл, които бе обявен за изчезнал по време на нощния изпит "Ариадна”, се добра до стълбището със седем часа закъснение. Той залита леко и мирише на алкохол, от което може да се предположи, че макар и да се е провалил на изпита, е успял да намери винарската изба. По изключение го пуснах да премине с паролата от предния ден. Няма други произшествия.

Доклад: Дж. Смит

новобранец, сутрешна смяна

13:12 часа: Видяхме мишка. Исках да я нанижа на шпагата си, но Лирой я нахрани с остатъците от сандвича си и я кръсти Одри.