Сапфиреносиньо

Дори самото присъствие на мадам Росини с нейната преливаща сърдечност и чудесния й френски акцент (Къде беше Гидиън да чуе как ме нарича!) ми действаше едновременно ободряващо и успокояващо. Тя беше балсам за моето наранено самочувствие.

— Ще изпаднеш във възторг, когато видиш какво съм ти ушила. Джордано почти се разплака, докато му показвах роклите ти — толкова са красиви.

— Сигурна съм.

Вероятно Джордано е щял да се разплаче, защото самият той не е можел да облече роклите. Но все пак днес се бе държал донякъде любезно, макар и само защото този път бях успяла да се справя с танците и благодарение на суфлирането на Ксемериус, знаех кой лорд е поддръжник на торите и кой на вигите (гаргойлът просто бе надничал над рамото на Шарлот в бележника й). Моята собствена легенда — Пенелъпи Мери Грей, родена през 1765 година — можех да издекламирам без грешка, включително всичките имена на починалите ми родители и то пак благодарение на демона. Само с ветрилото продължавах да съм непохватна, но Шарлот направи конструктивното предложение просто да не го използвам.

В края на учебния час Джордано ми връчи списък на думи, които в никакъв случай не трябва да използвам.

— До утре да са осмислени и научени наизуст — бе казал с носовия си глас. — В XVIII век няма автобуси, телефонни секретари, прахосмукачки, нищо не е готино, супер или яко, хората са нямали представа за деленето на атома, за кремове с колаген или за озонови дупки.

О, нима? Докато се опитвах да си представя защо, по дяволите, ще ми се прииска на някакво си соаре в XVIII век да съставям изречения, в които ще се срещат думи като телефонен секретар, озонова дупка или крем, съдържащ колаген, кимнах и казах любезно:

— Дадено.

Но в този миг Джордано бе изпискал:

— Не! Не е "дадено"! В XVIII век не съществува дадено, глупаво същество такова!

Мадам Росини стегна корсета ми отзад на гърба. Отново се изненадах колко е удобен. Когато си с него, стойката ти автоматично се изправя.

Подплатена телена конструкция бе завързана около ханша ми (предполагам, че XVIII век е бил чудно спокойно и ненапрегнато време за всички жени с широк ханш и дебело дупе), после мадам Росини навлече през главата ми една тъмночервена рокля. Тя закопча една дълга редица от кукички и копчета на гърба ми, докато през това време аз прокарвах с възхита пръсти по тежката, украсена с бродерии, коприна. Ах, колко е красива!

Мадам Росини бавно ме обиколи и върху лицето й се появи доволна усмивка.

— Очарователно. Magnifique*.

* Великолепно (фр.). — Бел. прев.

— Това роклята за бала ли е? — попитах.

— Не, тази рокля е за соарето. — Мадам Росини закрепи миниатюрни, перфектно изработени, копринени розички около дълбоко изрязаното деколте. Тъй като бе захапала много карфици, говореше неразбираемо през зъби. — Тогава ще можеш и да не слагаш пудра на косата си, а тъмният й цвят ще контрастира фантастично с това червено. Точно както си го представях. — Тя ми намигна закачливо. — Ще се превърнеш в сензация, лебедчето ми, n’est-ce pas*, въпреки че не това е целта. Но какво мога да направя срещу това? — Тя закърши ръце, но с дребната й фигура с врат на костенурка, за разлика от Джордано, този жест изглеждаше много сладко. — Ти си просто една малка красавица и изобщо няма да помогне, дори и да те навлечем с безцветни дрехи. И така, лебедова шийке, готови сме. Сега идва ред на балната рокля.

* Нали (фр.). — Бел. прев.

Балната рокля бе светлосиня с кремава бродерия и гарнитура и ми стоеше също толкова перфектно, колкото и червената. Ако това изобщо бе възможно, имаше дори още по-сензационно деколте, а полата се развяваше на метри около мен. Мадам Росини претегли угрижено опашката ми в ръката си.

— Не съм сигурна как да го направим. С перука няма да се чувстваш много комфортно, най-вече защото ще трябва да скрием под нея огромното ти количество коса. Но пък от друга страна, косата ти е толкова тъмна, че вероятно с пудрата само ще постигнем някой грозен сив тон. Quelle catastrophe*! — Тя сбърчи чело. — Както и да е. В действителност по този начин ще си absolument** в крак с модата, но, мили боже, каква ужасна мода е било това!

* Каква катастрофа (фр.). — Бел. прев.

** Напълно (фр.). — Бел. прев.

За пръв път през този ден се усмихнах. Грозен тон! Ужасна мода! Да, колко вярно! Не само модата, но и Гидиън беше грозен и ужасен, а бих добавила и отвратителен, или поне така щях да гледам на него от тук насетне. (Стига!) Мадам Росини явно не забелязваше каква благодат дарява на душата ми и продължаваше да се възмущава от онова време.

— Млади момичета, които са пудрили косата си, докато е заприличвала на тази на баба им — направо ужасно! Моля те, обуй тези обувки. Имай предвид, че ще трябва да можеш да танцуваш с тях, а все още имаме достатъчно време, за да ги коригираме.