Сапфиреносиньо

* Ковчегът на завета, или наречен още кивот, е описан в Библията като свещен сандък, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, жезълът на Аарон, както и запечатана стомна с манна небесна. — Бел. прев.

Само с няколко крачки Гидиън бе застанал до мен и ми подаде ръка.

— Е, малка Пенелъпи, време е да те представим на изисканото лондонско общество — рече той. — Готова ли си?

Не. Изобщо не бях готова. А и Пенелъпи бе наистина ужасно име. Но не ми оставаше друг избор. Погледнах възможно най-невъзмутимо нагоре към лицето му.

— Готова съм, ако и ти си готов.

...тържествено се заклевам да съм честен и благовъзпитан,

Достопочтен и състрадателен,

Да се боря срещу несправедливостта,

Да оказвам помощ на по-слабите,

Да спазвам закона,

Да пазя тайните,

Да спазвам златните правила -

от сега до сетния ми час.

ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ПАЗИТЕЛИТЕ

ТОМ 1: ПАЗИТЕЛИ НА ТАЙНАТА

(Откъс от клетвата на адептите)

Глава 10

Най-много се страхувах от нова среща с граф Сен Жермен. При последната бях чула гласа му в главата си, а ръката му бе стиснала гърлото ми, въпреки че се намираше на повече от четири метра от мен. "Не знам каква точно роля играеш, момиче, и дали изобщо си от значение. Но няма да допусна да се нарушават правилата ми."

Можеше да се предположи, че междувременно бях престъпила някои от правилата му, но в същото време в моя защита трябваше да се отбележи, че и не бях запозната с тях. Това ме изпълни с известно непокорство: тъй като никой не си направи труда да ми каже за каквито и да било правила, а да не говорим да ми ги обясни, не трябваше да се учудват, ако не ги спазвах.

Но се боях и от всички останали — тайно бях убедена, че Джордано и Шарлот са прави. Щях ужасно да се изложа в ролята на Пенелъпи Грей и всеки щеше да забележи, че с мен нещо не е наред. За миг дори забравих селището в Дербишър, от което бе тя. Май започваше с Б, или П, или Д, или...

— Научи ли списъка с имената на гостите наизуст? — Господин Уитман, който седеше до мен, с нищо не допринесе за намаляването на напрежението ми.

Защо, по дяволите, трябваше да уча списъка с имената наизуст? На отрицателното ми поклащане на главата учителят ми реагира с тиха въздишка.

— И аз не го знам наизуст — обади се Гидиън. В лимузината той седеше срещу мен. — Разваля се цялото удоволствие, ако предварително знаеш кого ще срещнеш.

Много ми се искаше да знам дали и той беше толкова развълнуван, колкото мен. Дали дланите му се потяха, а сърцето му биеше силно като моето. Или толкова често е пътувал в XVIII век, че за него това вече не представляваше нищо особено?

— Ще си прехапеш устната до кръв — каза той.

— Малко съм... нервна.

— Усеща се. Ще помогне ли, ако държа ръката ти?

Бурно поклатих отрицателно глава.

"Не, само ще направи нещата още по-лоши, идиот такъв! И без това вече съм тотално объркана от поведението ти спрямо мен! Да не говорим за връзката ни като цяло! Освен това, господин Уитман и сега гледа като някоя всезнаеща катерица!"

За малко да въздъхна на глас. Дали щях да се почувствам по-добре, ако избълвах срещу него всичките си мисли? Замислих се за момент, но после се отказах.

Най-сетне пристигнахме. Когато Гидиън ми помогна да сляза от колата пред църквата (в такава рокля, за това движение, човек се нуждае от протегната на помощ ръка, ако не и от две), забелязах, че този път не носеше шпага. Колко лекомислено!

Минувачите ни наблюдаваха с любопитство и господин Уитман ни задържа вратата на църквата.

— Моля, малко по-бързо — рече той. — Не искаме да предизвикаме сензация.

Ама, разбира се! Изобщо не беше сензационно, че две черни лимузини паркираха посред бял ден на "Норт Одли Стрийт" и мъже в черни костюми извадиха от багажника на едната Ковчега на завета и прекосявайки тротоара, го отнесоха в църквата. Макар че от далече ковчежето можеше да мине и за малък ковчег... При тази мисъл цялата настръхнах.

— Надявам се да си се сетил за пистолета — прошепнах на Гидиън.

— Имаш много странна представа за това соаре — отвърна той с нормален тон и уви шала около раменете ми. — Всъщност проверил ли е някой съдържанието на чантичката ти? Да не звънне джиесема ти по време на някой рецитал.

При представата за това не можех да не се усмихна, защото в момента звъненето на телефона ми бе силно квакаща жаба.