Сенчести души (Книга шеста)

— Да, да — и Елена. Но Елена искаше само Стефан! Искам да кажа — всичко, което Елена искаше… — гласът на Мередит заглъхна. Това вече не важеше за настоящето. Тя опита отново: — Всичко, което Елена иска сега, е…

Бони само я наблюдаваше безмълвно.

— Ами каквото и да иска Елена — заключи Мередит раздразнено, — тя държи Стефан да е част от него. Освен това не желае някоя от нас да остане тук — в тази… тази дяволска дупка.

В другата носилка до тях бе много тихо. Бони и Мередит вече дотолкова бяха свикнали да пътуват в затворени носилки, че дори не осъзнаваха, че редом с тяхната се движи друга носилка и гласовете им се чуват съвсем ясно във въздуха, застинал в този горещ следобед.

Във втората носилка Деймън и Елена гледаха сърдито в пристегнатите с шнурове копринени завеси, които леко се полюшваха.

Елена, почти вбесена, в желанието да направи нещо, бързо дръпна шнура и завесите се спуснаха.

Това беше грешка. По този начин двамата с Деймън се озоваха в сюрреалистично, сияещо в червено, пространство, в което току-що чутите думи сякаш намирала потвърждение.

Елена усети как дишането й се учестява. Аурата й се изплъзваше. Всичко й се изплъзваше.

Те не вярват, че аз искам да бъда само със Стефан!

— Спокойно — рече Деймън. — Това е последната нощ. Утре…

Елена вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

— Утре ще сме намерили другата половина от ключа, ще сме освободили Стефан и ще се махнем оттук — довърши Деймън въпреки всичко.

Не предизвиквай съдбата, помисли си Елена и се помоли.

Продължиха в мълчание към огромното имение на Блудуед. Изненадващо дълго Елена не осъзнаваше, че Деймън трепери. Сепна я краткото му и забързано вдишване.

— Деймън! Мили… мили Боже! — Елена бе потресена и не можеше да намери подходящите думи. — Деймън, погледни ме! Защо?

— Защо? — отвърна Деймън с телепатичния си глас — единствения, на който вярваше, че няма да потрепери, нито да пресекне. Защото… замисляла ли си се за миг поне какво става със Стефан, докато ти отиваш на парти, носена на носилка, облечена във великолепни дрехи, за да пиеш изискани вина и да танцуваш… докато той… докато той… Мисълта му остана недовършена.

Тъкмо от това имах нужда, преди да ме видят на публично място, помисли си Елена с горчива ирония, когато стигнаха до дългата алея пред дома на Блудуед. Опита се да събере всичките си сили, преди завесите да бъдат отдръпнати и те да пристъпят към мястото, където се намираше втората половина на ключа.

34

Не мисли за тези неща, каза Елена по същия начин, по който й говореше Деймън. Поради същата причина не мисля за тях, защото иначе ще полудея. Но ако полудея, какво би спечелил от това Стефан? Не бих могла да му помогна. Затова, каквото и да ми струва, блокирам тези мисли зад желязна стена.

— И успяваш ли да се справиш? — попита Деймън с треперещ глас.

— Успявам — защото се налага. Помниш ли как в началото спорихме за въжетата около китките? Мередит и Бони не криеха съмненията си. Но те знаеха, че ако се налага, бих носила белезници и бих пълзяла след теб. — Елена се извърна, за да погледне Деймън в червеникавия мрак, преди да добави: — А ти самият се издаваше от време на време, знаеш го. — Обви го с ръце, за да докосне излекувания му гръб. Искаше да е сигурна, че той знае какво имаше предвид.

— Това беше заради теб — остро я упрекна той.

— Не съвсем — отвърна му Елена. Помисли за това. Ако ти не се беше съгласил с Наказанието, можехме да избягаме от този град, но така никога нямаше да помогнем на Стефан. Като склони да отстъпиш, като се съгласи на всичко, всичко, което направи, беше заради Стефан.

— След като стана дума за това, аз бях този, заради когото Стефан се озова тук — уморено рече Деймън. — Така че според мен сега сме квит.

— Колко пъти трябва да ти го повтарям, Деймън? Ти беше обсебен, когато позволи на Шиничи да те омае с думите си — припомни му Елена. Самата тя се чувстваше изтощена. — Може би трябва отново да бъдеш обсебен — или поне малко, за да си спомниш как се чувстваше тогава.

Всяка клетка в тялото на Деймън сякаш потръпна от тази мисъл. Но на глас изрече само:

— Знаеш ли, има нещо, което всички вие пропускате. За прастарата история за това, как двама братя едновременно се убиват взаимно и стават вампири, защото са влюбени в едно и също момиче.

— Какво? — възкликна Елена остро, шокирана от собствената си умора. — Деймън, за какво говориш?