СЕНКИТЕ

Докато очите му се затваряха, зърна смътно Куин, застанал на прага, едрото му здраво, силно тяло препречваше пътя навън. Като нищо можеше да му препречва и пътя към Небитието.

- Мразя те! - изкрещя Лукас. - Мразя те!

* * *

Обратно в къщата за аудиенции, Рейдж беше в трапезарията, с гръб към затворената врата, скръстил ръце на гърдите си. Повечето от братята бяха в стаята и кръстосваха напред-назад, преливащи от едва сдържана енергия.

Рот седеше в креслото си, кръстосал крака, а главата на кучето почиваше в скута му.

- Закъснява. Шибаното копеле закъснява.

Рив, който стоеше до огъня, разперил ръце, сякаш му беше студено, кимна.

- Ще дойде.

- Чакат ме срещи.

Холивуд си погледна часовника.

- Искаш ли да отида да го доведа? Мога да му метна едно ласо и да го довлека тук за оная работа...

Звънецът на входната врата пропя и Ви повдигна щората на прозореца.

- За дилъра говорим.

- Нека отида да го посрещна - измърмори Рейдж и се отправи към вратата.

- Не е сам - извика Ви.

- Нито пък аз.

Затвори след себе си и отиде в гостната.

- Парадайз? - Момичето вдигна глава от писалището и той й се усмихна. - Ще затворя вратата на стаята ти за малко. Направи ми услуга и стой тук, докато не дойда да те повикам, става ли?

Големите й красиви очи станаха още по-големи.

- Всичко наред ли е?

- Аха. Просто искам да си стоиш тук.

- Добре. Разбира се.

Той й намигна.

- Добро момиче. И заключи след мен.

- Разбира се.

Рейдж затвори и изчака да чуе изщракването на медното резе от другата страна, преди да отиде до входа. Отвори вратата и огледа Асейл от главата до петите. Тоалетът му беше като излязъл от гардероба на Бъч - всичко бе ушито по мярка и грижливо подбрано, и му стоеше така, сякаш беше нарисувано върху тялото му. Зад него имаше двама съвършено еднакви главорези, облечени - много ясно! - в свободни черни дрехи.

Буквално можеше да си представи оръжията, които се криеха под палтата им.

- Мислех, че ще дойдеш сам - каза той.

- Кралят ти искаше да се срещне с екипа ми. Така че, ето ги и тях, моите братовчеди.

Рейдж се приведе към него.

- Това не е целият ти екип, нали?

- Мога да те уверя, че тези двамата са единствените, които използвам.

Рейдж се отдръпна и им кимна да влязат.

- Трябва да ви претърся.

- Въоръжени сме.

- Не думай.

Тримата прекрачиха прага и Рейдж им посочи голям сребърен поднос върху масата под едно позлатено огледало.

- Сложете ги там. И гледайте да оставите всичкото си желязо. Открия ли нещо по вас, никак няма да се зарадвам.

Откъм подноса се разнесе звънтене и тракане, отново и отново, и отново.

Против волята си, Рейдж беше впечатлен - хубави пистолети и цял куп остри ножове.

- Първо ти - каза той на единия от близнаците.

- Нека аз - пристъпи напред другият. - Брат ми е от нервните.

- Моля? Да не съм изпуснал съобщението, в което те поставят начело, задник такъв? - Той даде знак на господин Нервак да се приближи и го претърси. - Готово. Искаш ли близалка, задето беше толкова трудно? Ти с многото претенции, донеси си задника тук.

Приключи и с номер две и се приближи до Асейл, който наблюдаваше представлението като змия.

- Готин одеколон - измърмори Холивуд, докато разперваше ръцете му и опипваше учудващо мускулестото му тяло. - Откъде го взе, от супермаркета ли?

- Винаги ли си толкова груб? - попита Асейл отегчено.

- Ти си вторият, който ми задава подобен въпрос през последните четиресет и осем часа. - С един ритник Рейдж го накара да разтвори обутите си в скъпи мокасини крака. - Ако имаш проблем с мен, подай оплакване в „Човешки ресурси“.

- Колко корпоративно от твоя страна.

Рейдж се изправи, след като провери долната част на тялото му.

- За твое сведение, Вишъс, син на Блъдлетър, отговаря за персонала. Предпочита оплаквания, направени лично. Приятно изкарване.

Приключил с тях, той се отправи към стаята за аудиенции, знаейки, че ще го последват. Отвори широко вратата и се отдръпна встрани, гледайки ги свирепо, докато влизаха един по един.

- Асейл - провлачи Рот. - Отново се срещаме.

- И този път без никакви куршуми - отвърна наркодилърът.

- Засега - измърмори един от братята.

Очите на Асейл обходиха събралото се множество.

- Сериозно подкрепление си имаш.

Рот сви рамене.

- Можех да избирам дали да колекционирам тях, или порцеланови фигурки. Не беше лесно да избера.

- На какво дължа честта да бъда привикан?

- Рив? Ще се заемеш ли, тъй като най-добре знаеш за какво става въпрос?

Гълтачът на грехове се отдръпна от камината, усмихвайки се така, сякаш се канеше да изяде нещо.

- Имаме причини да вярваме, че участваш в търговията с наркотици в Колдуел.

Асейл не трепна.

- Никога не съм крил бизнеса си.

- Виждал ли си това преди?

Рив му подхвърли малко пакетче и той го улови и го разгледа.

- Хероин.

- Това е твоят символ, нали?

- Кой го казва?

Рейдж се намеси:

- Открихме ги у един лесър в клуб, който по случайност е собственост на наш приятел.

Рот се усмихна студено и погали светлата козина на своето куче водач.

- Несъмнено разбираш, че това поставя всички ни в кофти ситуация. Използваш врага, за да пласираш стоката си. Нали?

И този път Асейл изобщо не реагира.