СЕНКИТЕ

Или по-точно - „скръбта си“. На майкен й беше трудно да повярва, че тази жена изпитва каквото и да било към онези, които бе родила.

Уверила се, че ритуалът върви по план, тя отстъпи назад към вратата. Преди да я прекрачи, погледна към майка си. Беше я виждала единствено по време на официални събития, когато я извеждаха в двора, облечена в благородни одежди, сякаш бе скъпоценна ваза или произведение на изкуството, изложено на показ. С изключение на тези случаи, които се състояха заради всички обитатели на Територията, тя живееше в свещени покои, охранявани от стражи.

Нито веднъж не бе посетена от жената, която, веднага след като я бе родила, я бе предала на грижите на специално обучените служители в онези покои, които бяха истински затвор.

Такъв бе животът на принцесата на с’хийб.

Тя обаче бе намерила изход. И оттогава обикаляше из двореца, преоблечена като прислужница, нискостоящ жрец и дори астролог.

Майкен излезе навън и бързо се отдалечи.

Само защото бе заварила С’Екс, предпочитания любовник на майка си, в компанията на две човешки жени, които очевидно бе вкарал тайно в двореца, вероятно през някой заден вход. Не беше възнамерявала да разкрие тайната му, ала беше разбрала, че високо на стената има решетка, през която можеше да се дематериализира, а после да се придвижва по протежение на отоплителната система и вентилационните тръби.

За известно време това бе просто игра, която й помагаше да убие времето, и тя не бе научила нищо интересно, докато шпионираше. Това обаче се беше променило една нощ, когато, приела формата си на сянка, тя бе надзърнала през една от летвите и за първи и единствен път бе видяла акта на съвкупление.

Макар че... е, имаше толкова много телесни части, че не бе сигурна какво точно бе видяла.

Трябва да беше издала някакъв звук, защото С’Екс се беше вкаменил и бе погледнал нагоре, срещайки погледа й, докато човешките жени се движеха и притискаха в него...

Незабавно бе дошъл в стаята й и двамата бяха сключили малката си сделчица. В замяна на това, да запази видяното в тайна и да престане да използва вентилационната система, тя бе получила разрешение да напуска покоите си, при условие че се държи в рамките на палата и крие истинската си самоличност.

Провинението на С’Екс като нищо можеше да му коства живота - за сенките съвкуплението бе свещен акт. А кралицата би побесняла, ако научеше, че някои нейни телесни части са били... изложени... на телесните части на някакви си човешки същества чрез подвизите на С’Екс.

Той би трябвало да бъде неин и само неин. Всички го знаеха.

А онези човешки жени? Едва ли би имало разлика, ако беше взел овце в леглото си.

Докато вървеше по коридорите, майкен усети, че стомахът й се свива. Когато поотрасна, бе получила правото на малко повече уединение, така че можеше да отпраща всички прислужнички от покоите си, привилегия, от която се бе възползвала за пореден път тази вечер - преди да отиде да се увери, че майка й действително бе в пълен траур, бе наредила на слугите да напуснат покоите й с обяснението, че е изтощена от стреса и има нужда да остане сама по време на ритуалите, които се очакваха от нея.

Никой не бе оспорил заповедите й. И никой нямаше да се върне, преди да съмне.

Щеше да е толкова лесно да използва вентилационната система и да излезе в широкия свят. Да се срещне с брата на онзи, комуто бе обещана. И...

Е, не знаеше какво.

О, всесилни звезди, наистина ли щеше да го направи? Дори не бе сигурна къде точно се намира хижата, за която й беше казал. Не, това беше безразсъдно. Глупаво. Опасно...

Образът на Ай Ем, застанал гол пред нея, прогони всяка друга мисъл.

Докато по вените й се разливаше горещина, тръгнала от дълбините на тялото й, майкен си даде сметка, че каквото и да й казваше умът й, плътта й щеше да я отведе при него.

Щеше да отиде. Небесата да са й на помощ... тя щеше да отиде.

И да се оправя с последиците, каквито и да бяха те, след това.

50

ТРЕЗ ТРЯБВАШЕ ДА СИ ГО ПРИЗНАЕ - КОГАТО СТАВАШЕ ДУМА за увеселителни паркове, го биваше само на детските атракции. Неща като Чаените чашки, Опашката на дракона, където се завърташ, без да се откъсваш от земята и без дори косата ти да се развее от вятъра, както шибаната въртележка със сладникавата й музичка и твърдите, набучени на колове кончета и еднорози, които се повдигат нагоре-надолу.

И като стана дума за колове и неща, подскачащи нагоре-надолу...

- Готова ли си да се прибираме? - попита той.

Селена вдигна очи към него.

- Да. Толкова беше забавно.

- Нали? Най-страхотната нощ в живота ми.

Тя се притисна в него и го прегърна.

- Това не е съвсем вярно, нали? Мислех, че няма да издържиш на скоростното влакче.

Трез спря. Обърна я към себе си. Отметна косата от лицето й. - Бях заедно с теб. Така че беше съвършено.

Целувката трябваше да бъде просто за да подчертае думите му, бързо потвърждение, че наистина го мисли. Ала цяла нощ си бе мечтал да я има и преди да се усети, вече я бе притеглил към себе си, гърдите й се притискаха в неговите, ръцете му бяха върху хълбоците й, езикът му галеше нейния.