СЕНКИТЕ

- И така да е, какъв е проблемът?

- Пълниш джобовете им с пари.

- Е, и?

- Не бъди такъв шибан наивник. За какво ще ги похарчат според теб?

- Миналата нощ - обади се Рейдж, - попаднахме на престрелка между шайката копелета и няколко лесъри. Познай какво размахваха неживите? АК-47. От нападенията насам не сме виждали толкова сериозни оръжия в този град.

Асейл сви рамене и вдигна ръце.

- Какво общо има това с мен? Аз съм бизнесмен...

Рот се приведе напред в стола си.

- Твоят бизнес прави нещата по-опасни за моите момчета. А това определено не ми харесва, задник такъв. Така че сега твоят бизнес е и моя работа.

- Нямаш никакво право да ми пречиш.

- Ако тримата не си тръгнете от тук живи, това ще разреши проблема, не мислиш ли?

Като един, всички братя в стаята извадиха кинжалите си.

Рейдж се приготви за избухване, ала Асейл си остана съвършено спокоен. Не се размърда нервно, не запримигва, не взе да мънка. Може би копелето нямаше централна нервна система.

- Какво очакваше да се случи, когато открия? - попита Рот. - Да не мислеше, че просто ще си седя, без и пръста си да помръдна за този огромен конфликт на интереси?

Възцари се дълго мълчание. Най-сетне Асейл наведе глава.

- Добре. Ще престана да търгувам с тях.

Ноздрите на Рот се разшириха, докато проверяваше миризмата му. Миг по-късно заяви:

- Добре. А сега се пръждосвай от тук. Но знай, че заловя ли още от тази гадост дори само у един убиец, ще те намеря, и то няма да е, за да си поприказваме.

Рейдж се намръщи, но когато Рот кимна към изхода, той отвори вратата и загледа как тримата отиват при подноса с пистолетите и ножовете си и се заемат да възстановят липсата си на желязо. След това излязоха през входа и се отдалечиха.

- Излъга - мрачно заяви Рот.

- Знаех си, че е твърде лесно - измърмори Рейдж. - Защо го остави да си върви?

- Искам да го проследите. - Рот кимна на Рейдж и Ви. - Вие двамата. Убием ли Асейл сега, няма да можем да открием доставчика му и да се погрижим Обществото на лесърите да изгуби всякакъв достъп до стоката. Проследете копелето, разберете откъде получава тази гадост, а после направете така, че врагът да няма нищо друго, което да продава в Колдуел. - Кралят се намести в креслото си. - А после пуснете по един куршум в гърдите на тези тримата.

- Няма проблем, господарю. - Рейдж погледна към Ви, който кимна в отговор. - Смятай го за направено.

49

ДВИЖЕЙКИ СЕ БЪРЗО, НО НЕ ПРЕКАДЕНО БЪРЗО, МАЙКЕН вървеше по празните коридори на двореца, на път към ритуалната зала на кралицата. От време на време минаваше покрай стражи, други прислужници, дори един-двама благородници. Никой не й обръщаше никакво внимание. Защото беше защитена от маската на скромното си второ „аз“. Ако някой се досетеше кой се крие под бледосините одежди, щеше да настъпи огромна суматоха.

Вместо това, когато стигна до целта си, стражите се отдръпнаха, без да я погледнат. Бяха изтощени в края на смяната си, поради което това бе най-подходящият момент да го направи.

- Почистване за кралицата - обясни с почтителен поклон. Стражите й отвориха вратата и тя се вмъкна вътре. Свещеното място бе покрито с черен мрамор от пода до тавана; нищо не омекотяваше поразителния ефект от това, да си заобиколен от цялата тази лъскава чернота - никакви килими, никакви мебели, само няколко вградени шкафа в ъгъла, в които се съхраняваха редовно попълвани запаси от храна. Осветлението идваше от лампи, чиито открити пламъчета се полюшваха на фитилите си и горяха със специални масла, които хвърляха белезникаво зелено сияние.

Майкен не се огледа наоколо. Отдавна се бе научила да не го прави.

В тази стая имаше нещо ужасяващо, особено ако се задържиш в нея малко повечко. Колкото по-дълго седиш между черните й стени, толкова повече губиш чувството си за ориентация, докато вече не си сигурен дали те и всичко над и под теб не е изчезнало, изоставяйки те насред нощното небе, неподвластен на земното притегляне, увиснал в едно друго измерение, от което може би никога няма да се измъкнеш.

Ненавиждаше тази стая.

Ала беше принудена да дойде тук.

Майка й, кралицата, седеше в средата на помещението, обърната на север; лъскави черни одежди обгръщаха тялото й и стигаха до пода, спускаха се от покритата й глава и се сливаха с мрамора.

Отстрани изглеждаше така, сякаш камъкът се бе превърнал в течност и се опитваше да я погълне.

Майка й бе съвършено неподвижна, дори не дишаше. Беше потънала в траурната медитация. Което беше добре.

Майкен отиде тихичко в ъгъла и безшумно отвори капака на шкафа. Храната, оставена тук по-рано, не беше докосната. Още един обнадеждаващ знак.

След по-малко от час, в полунощ, върховният жрец, АнсЛай, щеше да се появи заедно с главния астролог и тук щяха да се състоят ритуали, късчета от метеорити щяха да бъдат направени на прах и погълнати в свещени чайове - начин да общуват със звездите, които решаваха всичко за сенките. След това щеше да има кръвопускане и ритуален секс. След което кралицата отново щеше да бъде оставена сама, за да се откъсне от земята и да намери утеха за скръбта си.