СЕНКИТЕ

- Беше невероятно - прошепна тя. - Все още те усещам в себе си.

Походката на Трез изведнъж стана странна. Нямаше друг избор, освен ако не искаше да си строши нещо, което нямаше как да гипсира.

Докато стигнат до колата, той вече пресмяташе точната минута, в която щяха да пристигнат в спалнята му... при положение че се движеше с двеста и петдесет километра в час.

Е, нали беше с порше?

Отвори й вратата, настани я да седне и затвори, след което едва не се хвърли зад волана. Запали двигателя в мига, в който задникът му се озова на седалката.

- О! Студено! - извика тя.

Отоплението беше останало включено и сега мощният вентилатор раздвижи смразяващия въздух. И двамата посегнаха напред и се заиграха с разни копчета и лостчета...

Музика изригна от аудиосистемата и преди Трез да успее да я изключи, зазвуча „Ще те пазя“ на Ди Джей Халед.

- Почакай - каза той. - Нея спирай.

След това слезе от колата, заобиколи, отвори нейната врата и й протегна ръка.

- Танцувай с мен.

- Какво?

- Танцувай с мен, кралице моя.

Издърпа я от седалката и я отведе пред поршето, където, облян от светлината на фаровете, я притегли към себе си. Преплели пръсти, те се движеха заедно, а ритъмът превърна паркинга и лунапарка в частна зала за танци.

- Завинаги... - прошепна й той. - Ще те пазя...

Отпусна глава на рамото й, така че много по-едрото му тяло я обгръщаше, защитаваше, обичаше.

Заедно, двамата танцуваха в светлината от фаровете.

* * *

Високо в кулата на охраната, Ай Ем гледаше как брат му помогна на Селена да слезе и я отведе пред колата. Нямаше откъде да знае коя песен звучи, пък и нямаше значение. Стигаше му да ги гледа как се движат като един, прегърнати, слети.

Принуден бе да избърше очите си. Прекалено бе трудно да ги гледа.

Той се извърна и закрачи напред-назад из тясното помещение, мислейки си колко ужасно би се чувствал Трез толкова нависоко, без нищо, върху което да се съсредоточи, освен панорамния изглед и огромното разстояние до земята. Брат му открай време ненавиждаше високото, дотам, че бе истинско чудо, дето бе успял да го убеди да наемат апартамента на осемнайсетия етаж на „Комодор“.

Ай Ем бе зареял поглед към скоростното влакче, когато няколко минути по-късно телефонът в джоба на коженото му яке се обади. Той го извади.

Време да си тръгваме, бе всичко, което пишеше.

Почти незабавно пристигна още едно съобщение от брат му. Толкова ти благодаря.

Трез никога не изписваше целите думи, когато пращаше съобщения. Явно наистина го мислеше.

Ай Ем се поколеба с отговора си. А после изпрати: Радвам се да помогна. Ще се видим вкъщи.

Понечи да прибере телефона в джоба си, но се поколеба. После ще нагледам как са нещата.

Беше съобщение, което бе изпращал милион пъти през последните няколко години. И наистина го мислеше. Щеше да види какво става с ресторанта и клубовете... как вървят, дали някой не се нуждае от нещо.

Ето какво трябваше да направи. Ето какво щеше да му попречи да отиде в проклетата хижа. Време бе да се маха от тук.

Тъй като нямаше кой да го види, той бе свободен да се дематериализира до мястото, където беше паркирал БМВ-то, което двамата с брат му деляха. Миг по-късно поршето излезе през страничния изход и той го последва на дискретно разстояние през двата акъра на празния паркинг... също като Мани зад волана на обикновената си линейка.

През целия път до имението на Братството, един образ изпълваше ума на Ай Ем - брат му и Селена, танцуващи в светлината на фаровете като двама тийнейджъри.

Твърде жалко, че се намираха в роман без хепиенд.

Колко ли нощи им оставаха, зачуди се той.

Мамка му, чувстваше се ужасно, че мисли по този начин, ала времето им наистина изтичаше. С всеки изминал час вероятността Селена да припадне се увеличаваше. И какво щеше да прави той с брат си тогава? Исусе Христе, Трез щеше да бъде неуправляем.

Погълнат от подобни приятни мисли, Ай Ем изгуби представа за времето и преди да се усети, вече изкачваха обгърнатия в мис склон, отвеждащ до имението. Мани беше свърнал настрани, за да се приближи откъм задния вход с линейката.

Можеха само да се надяват, че Селена никога нямаше да разбере какви предпазни мерки вземаха заради нея. Това със сигурност би развалило атмосферата. И как иначе.

Ай Ем внимаваше да се държи на разстояние, докато наближаваше последния завой, така че Трез и Селена да имат достатъчно време да влязат вътре. Когато най-сетне достигна двора, той заобиколи фонтана и паркира до понтиака на Рейдж. Който нямаше да се задържи там още дълго. Братът винаги го прибираше в гаража през зимните месеци.

Поршето на Мани беше пред стълбището, гюрукът му беше свален, ключът му несъмнено бе на път към собственика си, та той да може да вкара и него в подземния гараж.

Ай Ем угаси двигателя на БМВ-то. Слезе и го заключи, въпреки че не беше нужно.

И застина.