СЕНКИТЕ

- Трябва да знаеш, че никога не съм... че не съм...

- Нито пък аз.

Майкен потръпна. То бе по-силно от нея. Та той бе толкова мъжествен, толкова красив, толкова...

- Е, размисли ли? - процеди той. - Не е много секси, нали?...

- Как е възможно? - избъбри тя. - Та ти си огромен.

За миг се възцари мълчание. А после, без предупреждение, той отметна глава назад и се разсмя. Звукът бе толкова неочакван и пленителен, че майкен замалко да се дръпне отново назад.

Когато я погледна, Ай Ем се усмихна за първи път. И дъхът й спря.

- Това е най-хубавият комплимент, който някога съм получавал.

Майкен усети как се усмихва под мрежичката... ала после, когато той отново стана сериозен, тя стори същото.

Нямаше да има връщане назад, помисли си. Не си ли тръгнеше сега, преди да бе свалил качулката й, тя нямаше да си тръгне, преди да са го направили.

Ръцете й посегнаха към маската пред лицето й, решението й беше взето. Улови ръба на мрежичката и започна да я вдига. Сърцето й прескачаше от притеснение, но тя не спря. Планетите не биваше да ръководят избора на живите, нито останалото след мъртвите, помисли си, докато хладен въздух докосваше гърлото, челюстта... устата й.

Тя сама избираше това.

Сама избираше него.

54

АЙ ЕМ ИМАШЕ ЧУВСТВОТО, ЧЕ Е ЗАСТИНАЛ ВЪВ ВРЕМЕТО, ДОКАТО лицето на майкен се разкриваше сантиметър по сантиметър. Устните й бяха пълни и тъмночервени, кожата й - гладка и мъничко по-тъмна от неговата, бузите - с високи скули...

Всяка мисъл изхвръкна от главата му в мига, в който видя очите й.

Дълбоко разположени, те имаха гъсти ресници и ярък, маслиненозелен цвят. Но разбира се, тя бе в плен на силни чувства и цветът бе признак на това, нещо, което се случваше с очите на всички сенки.

Навярно и неговите изглеждаха по същия начин.

А после дойде косата й. Гъсти вълни се спускаха от върха на главата й, разпиляваха се по раменете и се посипваха надолу. Беше толкова дълга, че той не виждаше къде свършва. Тя бе, чисто и просто, най-невероятното нещо, което някога бе виждал.

Беше едновременно екзотична, защото той живееше сред хората толкова отдавна, че бе отвикнал от чертите на своята раса... и съвършено нормална, защото красотата и цветът на кожата й толкова приличаха на неговите.

- Престъпление е да си скрита под всички тези дрехи - прошепна той.

Аленината, която плъзна нагоре по шията й, накара вампирските му зъби да се издължат, а пръстите му се изкривиха от нуждата да я докосне.

- Наистина ли? - промълви тя.

- Кълна се в кръвта си.

Сякаш почерпила сили от реакцията му, майкен остави мрежичката настрани и продължи да се разкрива пред очите му, откопчавайки простичката месингова закопчалка на ключицата си и оставяйки първия пласт на одеждите й да се свлече от раменете й.

Беше крехка, ала невероятно женствена и колкото и Ай Ем да се опитваше да не се заглежда прекалено дълго в тялото й, очите му отказваха да се откъснат от него.

Потръпващият пулс на шията й го канеше да я ухапе. Извивката на гърдите й го молеше да я докосне.

Уханието на женствеността й го зовеше да му отговори.

Ай Ем преглътна проклятието, което напираше да се откъсне от устните му. Тя бе толкова красива, толкова жива. Сърцето му биеше до пръсване, пенисът зад ципа на панталона му бе корав като мрамор.

Щеше му се да беше обърнал едно питие, преди да дойде.

Или пък шест.

- Гладен ли си? - прошепна тя.

- Да.

- Искаш ли да вземеш моята...

Не можеше да повярва накъде го води.

- Вената ти?

- Стига да искаш.

О, мамка му, да.

- Бих умолявал за подобна привилегия...

- Не е нужно да го правиш.

Очакваше да му подаде китката си, ала когато тя вирна брадичка, оголвайки шията си, той се почувства като пълен идиот.

Знаеше, че би трябвало да я попита дали е сигурна, да я накара да го обмисли по-добре. Всичко щеше да се развие ужасно бързо, ако зъбите му се забиеха в нея.

Вместо това простена:

- Моля те, кажи ми името си.

- Вече ти го казах - майкен. То е единственото име, което чувствам като свое.

Ай Ем скръцна със зъби.

- Майкен, трябва да знаеш... не мисля, че мога да спра. Ако го направя.

- Знам. Ето защо те искам на шията си. Никакво връщане назад.

Очите му се извъртяха, тялото му се олюля.

- Нямаш ли си баща вкъщи? Някой, когото да го е грижа, че си...

Знаеше, че правилата за прислужващата класа са различни -от жените не се очакваше да бъдат девствени, тъй като трябваше да обслужват господарите си по всеки начин, който се изискваше от тях. И все пак.

- Наистина ли си сигурна?

Ерекцията му крещеше да млъкне, ала съвестта му бе по-силна дори от този неудържим инстинкт.

- Сигурна съм.

Маслиненозелените й очи бяха уверени, силни, нетрепващи.

Време бе да престане с приказките.

Ай Ем се нахвърли върху нея, сграбчи я за врата, преви я назад, притисната в прегръдките му, и допря устни до плътта й. Никога не беше пил от жена по този начин и зъбите му не я пронизаха мигновено. Беше завладян от миризмата й, от мекотата на кожата й под устните му, докато протягаше език, за да близне вената й.