СЕНКИТЕ

Така че трябваше да намери друга. Или да опита отново с тази... да, щеше да опита отново с друга жена или със същата,

или пък три или четири заедно. Средствата им бяха оскъдни, ала Балтазар и Зайфър бяха толкова изкусителни, Кор бе сигурен, че ще успеят да го уредят.

И разбира се, винаги можеше да се обърне за помощ към алкохола. Както и битките, които бяха отличен начин за изразходване на енергията.

Онова, което нямаше да стори, бе да се обади на Лейла, за да чуе гласа й и да я умолява да се видят, въпреки онова, което й беше казал .

Това би означавало да умре още веднъж.

Блъдлетър го беше научил, че част от силата бе елиминирането на всяка слабост, и с течение на времето благодарение на близостта на Избраницата, чувствата му го бяха кастрирали: вземаше решения и се отвличаше с неща, които излагаха на опасност целостта на воинската му личност.

Незнайно как, тя си беше дала сметка за това и бе запратила тази истина в лицето му.

Това, че тя знаеше колко много бе пожертвал заради нея, го бе разтърсило и само един г лупак би си затворил очите. Налагаше се да промени посоката, в която гя се бе превърнала за него, да обърне гръб на тази невъзможна ситуация между тях, колкото се може по-бързо да се върне към яснотата, която притежаваше някога.

Защото какво бъдеще имаха? Още тайни срещи тук? Докато някой от братята не я проследеше, след като тя допуснеше някоя нищожна грешка, или пък си навлечеше подозрението им, без дори да забележи? С войниците му се нуждаеха от сигурно място, където да могат да си отпочинат и да презаредят през деня, и той нямаше да изложи скривалището им на риск.

Какво си беше мислил, като я доведе тук?

Той и копелетата му не разполагаха с нужните пари, за да се преместят отново толкова скоро; наемът на къщата бе тежко бреме върху портфейла им сега, когато Троу си беше отишъл.

Поне усещаше, че може да й има доверие. Избраницата бе разполагала с девет месеца, за да издаде местонахождението на поляната, където се бяха срещали, а и той все още знаеше къде се намира имението на Братството. Беше двустранно гарантирано примирие - издадеше ли това място, тя несъмнено знаеше, че следващият му ход ще бъде да организира масирано нападение над свещеното имение на Братството.

Където, както твърдеше мълвата, първородното дете на краля спеше в люлката си.

Не, Избраницата нямаше да каже нищо...

Зъъън.

Звукът на телефона му то накара да обърне глава. Апаратът лежеше на йода до вратата, оплетен в дрехите му.

Кор се хвърли натам и трескаво зарови из гънките на плата, издърпа го от джоба. Не беше получил никакъв отговор на съобщението, което беше издиктувал и превърнал в текст. Въведе четирицифрената парола, отключи устройството и влезе в текстовите си съобщения. Заради неграмотността си трябваше да използва приложение, превръщащо текста в глас, за да получава съобщения от войниците си и от нея.

Ала знаеше достатъчно, за да разбере, че това не бе от Избраницата.

Прибра телефона, без да изслуша съобщението. Това, че се вкамени, застанал на прага, сякаш се бе загубил, го вбеси.

Не можеше - нямаше - да позволи тази кастрация да продължи. Много неща в живота му бяха далеч по-пагубни от това да напусне една жена, която дори не беше негова: отвратена от външния му вид, майка му го беше изоставила; беше понесъл невъобразим продължителен тормоз в лагера на Блъдлетър и разбира се, последвалите векове на поквара в тази война; необузданата му омраза към света - движещата сила в живота му, която го правеше това, което е.

Случилото се с Лейла нямаше да го прекърши.

Заповядвайки си да се раздвижи, Кор отиде в банята и пусна водата. Кръвта, която беше взел от курвата, му бе вляла физическа сила, каквато не бе изпитвал, откакто...

Не, повече нямаше да мисли за Лейла. Трябваше да я заличи от ума си. Да изключи чувствата си. Беше като смърт, помисли си. А Съдбата му беше свидетелка, че бе прекрасно запознат и страшно умел с тази най-необратима разменна валута.

Пристъпи под студената струя, взе сапуна и започна да се мие... ала после спря.

Не, трябваше да запази вонята върху кожата си.

Целта на този душ бе просто да го изтръгне от летаргията след храненето, която замъгляваше мозъка му. След като се изкъпеше, щеше да говори с войниците си.

Време бе да се фокусират наново и да възобновят усилията си във войната.

Време бе да продължи да следва естествения ход на живота си.

59

ТРЕЗ СЕ ВЪРНА КЪМ РЕАЛНОСТТА, ОБЗЕТ ОТ ПРИЯТНА отпуснатост, което бе единственото положително в мигрените му: след бурята от болка и повдигане винаги следваше период, в който сякаш се носиш над земята и си толкова благодарен, че в сивото ти вещество вече няма забита невидима брадва, че ти идва да прегърнеш целия свят.

Отвори очи, примига няколко пъти и погледна към открехнатата врата на банята. Къде беше...

- Буден ли си?

Гласът на Селена зад него го накара да се надигне и да се обърне.

- Здрасти.

Тя седеше на креслото и сиянието от екрана на електронния четец в ръцете й обливаше чертите й в мека светлина.