СЕНКИТЕ

Без да се поколебае, Абалон пое по стълбите с ключа в ръка. Когато стигна на горния етаж, продължи направо, подминавайки няколко врати, докато не стигна до една от най-хубавите спални за гости.

Беше му се сторило незаслужена чест да настани Троу в най-добрата стая, дори и гостът му да нямаше представа за това.

- Троу - повика Абалон рязко. - Може ли да разменим няколко думи?

Когато не получи отговор, почука...

Вратата се отвори от само себе си, разкривайки слабо осветената вътрешност на стаята. Абалон тъкмо се канеше да надникне вътре, когато една тежка длан върху рамото му го задържа.

- Нека брат ми влезе пръв - меко каза Фюри. - Не знаеш какво ще откриеш.

Зи пристъпи напред с пистолет до бедрото.

- Чисто е - разнесе се гласът му, миг след като тежките му стъпки обиколиха стаята.

Абалон се втурна вътре. Действително, помещението беше празно, дори леглото беше оправено. Нямаше никакъв признак, че някой е бил тук.

С изключение на открехнатия прозорец насреща.

Да, едно от крилата на защитения със стоманена мрежа прозорец беше отворено съвсем леко.

- Той не беше пленник тук. - Абалон отиде да го затвори. -Защо му е било да бяга?

- По-важният въпрос е - обади се Фюри - как бихме могли да сме сигурни, че наистина си е отишъл. Къщата е голяма. Пълна със скривалища...

- Навярно това би обяснило всичко. - Зи се приближи до бюрото в ъгъла и вдигна запечатан плик. - Отгоре е написано твоето име.

Братът го донесе и го подаде на Абалон.

С разтреперани ръце Абалон отвори плика и извади сгънатия два пъти лист. Хартията беше от неговата, с рисунка на къщата в горната част.

Скъпи Абалон, син на Абалон,

Прости ми, задето не изразих благодарността си към теб лично. Истински оценявам щедрото ти гостоприемство. Тъй като си давам сметка за трудното положение, в което несъмнено те поставя моето присъствие, ще потърся убежище у другиго.

С нетърпение очаквам пътищата ни отново да се пресекат, братовчеде мой.

Дотогава, благодаря ти още веднъж, задето отвори вратите на дома си за мен, и си оставам

Твой кръвен роднина, Троу

- Какво пише? - попита Фюри.

Докато автоматичните капаци започнаха да се затварят за през деня, Абалон му подаде писмото.

- Нищо съществено. Съгласен съм. Трябва да претърся къщата, но се боя, че това ще отнеме твърде дълго, за да можете да се върнете безопасно в имението си.

- Значи, ще прекараме деня при теб - отвърна Фюри, докато очите му пробягваха по писмото. - Докато не се уверим, че ти и персоналът ти сте добре, няма да мръднем от тук.

Абалон изпусна дъха си.

- Благословен съм с присъствието ви.

Зи се засмя отсечено.

- Да не мислиш, че искаме да се върнем и да съобщим на Рот, че са ти прерязали гърлото, защото не сме си свършили работата? Определено не е докладът, който бих искал да отнеса на краля.

Фюри върна писмото на Абалон и отново сложи ръка на рамото му.

- И остави ние двамата да свършим мръсната работа, така е най-безопасно за всички. Къде е спалнята ти?

- Малко по-надолу.

- Ела, нека те заведем в нея, а после ще се погрижим персоналът ти да е на безопасно място. След това ще претърсим къщата из основи, докато не се уверим, че не е оставил след себе си нищо друго освен писмото.

Абалон кимна.

- Благодаря ви. Толкова съм ви задължен.

* * *

- Така се радвам, че се свърза с мен. И съжалявам, че те накарах да чакаш.

Троу се усмихна на жената срещу себе си и посочи удобния диван, на който седеше, откакто бе пристигнал в дома й.

- Никак не ме затрудни. Бях на сухо и топло. А и ти вече бе толкова любезна, колкото би могла да бъде която и да било домакиня.

Аристократичната жена се усмихна, разкривайки зъби, бели като диамантите на шията й. Около китките. По пръстите и на ушите й. Застанала на прага в скромната къщичка на пазача на огромното й имение, тя приличаше на модел, попаднал на погрешната фотосесия.

- Мъжът ми не е добре - отвърна сериозно. - Трябваше да се погрижа за него.

При вида на впитата й коктейлна рокля с леопардови шарки беше трудно да не се запиташ какви ли нужди точно имаше възрастният й хелрен. Това едва ли бе дрехата, която една шелан би облякла, за да завие възрастния си мъж в леглото.

Много по-вероятно бе, помисли си Троу, да се бе облякла така, за да го посрещне.

- Да, помня, че той не беше добре - каза спокойно. - Много съжалявам.

- Това така ме натъжава.

- Как би могло да е другояче?

- Скоро ще остана вдовица.

Докато кимаше е тържествено съчувствие, Троу нарочно остави очите си да се плъзнат от правата й черна коса към изящните стъпала.