СЕНКИТЕ

За последно я беше видял пак тук, ала тогава бяха намесени далеч по-малко дрехи както по тях двамата, така и по останалите копелета. Тя лежеше пред огнището, а той и войниците се бяха струпали около голата й плът, жадни за кръв и за секс. Това беше преди около месец, най-скорошния епизод от поредицата срещи, които провеждаха на редовни интервали през последната година.

- Само ти ли ще бъдеш тази вечер? - попита тя дрезгаво.

- Да. Боя се, че пътищата ни е Кор се разделиха. Приключих е битките.

- Така ли? - измърка тя. - И къде си се настанил?

- В момента никъде.

- Нима?

- Да.

Тя прекоси малката стаичка и застана на една ръка разстояние от него.

- Скоро ще съмне.

Троу отново обходи тялото й с поглед.

- Така е. Е, в такъв случай ще трябва да си вървя.

- Толкова скоро? - нацупи се тя.

- Така е най-безопасно. - Пръстите му се плъзнаха лениво нагоре по хълбока й, прекосиха долната част на корема й... и откриха мястото, където се събираха бедрата й. Ръката му я помилва през тънкия плат на роклята. - Затова се боя, че трябва да спра дотук...

- Навярно двамата с теб бихме могли да се споразумеем.

- Така ли?

- Моят хелрен е много по-стар от мен. Той е истинската ми любов, разбира се.

- Разбира се.

- Ала заради напредналата му възраст има някои мои нужди, които не е в състояние да задоволява редовно.

- Вярвам, че си запозната е уменията ми в това отношение.

Устните й се разтеглиха в хищна усмивка.

- Да. Запозната съм.

- И ми се струва справедливо, ако ми предложиш подслон и храна, да бъдеш компенсирана по начин, който намираш за подходящ.

Жената сложи единия си крак в обувка с високо токче върху страничната облегалка на дивана и повдигна ръба на роклята си до кръста, разкривайки голата си женственост пред него.

- Навярно би било добре да си опресня паметта за талантите ти.

От гърлото на Троу се откъсна ниско мъркане и той се приведе към нея, проправяйки си път с език между гънките й. Тя отметна глава назад, а хълбоците й се извиха към него, когато той засмука клитора й...

...и спря. Облегна се назад.

- Имам един проблем.

- Да? - простена тя, вдигайки глава.

- Не мога да остана в тази къща. Не и ако шайката копелета ще... ще ти отдават почитта си. Несъмнено, в имение с тези размери има и друго място, където бих могъл да се настаня.

Тя се намръщи.

- Ти си от рода Блуърми, нали?

- Да. По майчина линия.

- В такъв случай си далечен роднина на моя хелрен и би било грубо от наша страна да не ти предложим подслон. Разбира се, ако ще отседнеш в имението, ще се наложи да ти купим дрехи.

Троу й се усмихна. Съвършено. Та нали тя и мъжът й бяха подкрепили политическия заговор срещу Рот и със сигурност не бяха във възторг от последвалото разпускане на Съвета.

Ето че беше направил първата стъпка и си беше осигурил база за своите действия.

- Това би било съвсем приемливо - отвърна Троу и като обви ръце около хълбоците й, отново я притегли към себе си.

Допрял устни до женствеността й, той промърмори:

- А сега, нека ти демонстрирам колко оценявам щедрата ти природа.

58

- РАБОТЯ САМА - КАЗА КУРВАТА, ДОКАТО ОТИВАШЕ ДА СИ вземе дрехите. - Нямам сводник. Ако ме поискаш отново, знаеш къде да ме намериш.

Пред очите на Кор русокосата жена се облече със скорост само със секунда по-бавна от скоростта на светлината и си тръгна, без да се сбогува - беше изпълнила задълженията си и в замяна бе прибрала две хиляди долара. Когато вратата на къщичката се затвори след нея, Кор премести поглед към угасващия огън. Беше й платил, за да я чука както и където поиска, и той го бе направил. Многократно. Освен това беше пил от вената й.

За което й беше платил втората хилядарка.

Благодарение на острия си слух Кор я чу да се отдалечава по изпопадалите листа. А после гласът й долетя през тънките стени на къщата, която той бе купил за друга.

- Да, тръгвам си. Да. Грозен е, но се чука като животно...

Това бе последното, което чу - тя трябва да се беше дематериализирала.

Чисто гол, той седеше на пода пред огнището, подпрял лакти на свитите си колене, а ръцете му се полюшваха. Потта изстиваше върху кожата му, вампирските му зъби все още не се бяха прибрали след храненето.

Миризмата на всичко, което беше направил, тегнеше във въздуха, всяко вдишване бе напомняне за това, което тялото му бе сторило.

И с кого.

Отпусна глава и разтърка прекалено дългата си коса, мислейки си разсеяно, че трябва да се подстриже.

През ума му се гонеха образи, в които поставяше онази жена на четири крака и я възсядаше като куче. Беше се опитал да го направи колкото се може по-мръсно... дори я беше целувал. Навсякъде.

Искаше да омърси собствената си кожа с това преживяване. Да промени тялото си. Ума си.

Да изтрие миналото.

Вместо това, докато седеше на пода, установи, че бе направил тъкмо обратното. В този миг Лейла бе единственото, за което мислеше: прелестното й срамежливо лице, бледозелените й очи, толкова умни и нежни, тялото й, което той познаваше само загатнато. Сексът с курвата бе успял единствено да го помрачи, така че светлината на онази, която обичаше, гореше още по-ярко.

Стратегията му се беше оказала пълен провал.