СЕНКИТЕ

Ай Ем изглеждаше така, сякаш се кани да избяга, очите му бяха приковани в червения килим, с който беше застлано стълбището, отвеждащо на втория етаж, сякаш в мислите си вече бе взел половината разстояние, което го делеше от спалнята му. Далеч от погледите.

Несъмнено - насочил се право към душа.

Въпреки че току-що си бе погледнал телефона, който беше сложен на вибрация, Рейдж отново го извади и провери дали не бе пропуснал нещо...

Ласитър се показа от билярдната, черно-русата му коса беше сплетена на дебела плитка, която падаше върху гърдите му. В едната си ръка държеше кутия шоколадово мляко и пакетче дъвчащи бонбони в другата, а по себе си имаше толкова злато, че тялото му можеше да се измерва в карати.

- Някой гледа ли „Истински съпрузи от Ню Джърси“?

Събралите се наоколо се обърнаха и го зяпнаха.

- Как така все още си гост в тази къща? - попита някой. - Не си ли си тръгнал още?

- Ще му повикам такси - измърмори друг. - Или просто ще го пратим с въздушна поща от планината.

- Аз имам гранатомет - подхвърли Бъч. - Ще иска малко работа, но мисля, че ще успеем да го натъпчем вътре и да го изстреляме.

- О, никъде няма да ходя. - Ласитър се усмихна. - Така де, да не мислите, че ще се откажа от всичката тази безплатна храна и кабелна телевизия... я, чакайте малко. - Проблясващите му странни очи се приковаха в Ай Ем, а после изкрещя: - Мили боже, правил си секс!

В последвалата вцепенена тишина Рейдж се плесна по главата:

- Ангеле, тактомерът ти е по-развален и от моя.

57

- КАКВО ТЕ ТРЕВОЖИ, СЪВЕТНИКО?

Абалон се поклони, когато кралят се обърна към него.

- Благодаря ви, господарю. - Пристъпи в стаята за аудиенции и затвори вратата зад себе си. - Много ви благодаря.

- Трябва да е нещо сериозно, щом затвори вратата - измърмори Рот.

- Господарю... - Абалон се прокашля. - Винаги се опитвам да ви служа. Във всичко.

- Знам това. Е, какво има?

Не за първи път на Абалон му се прииска да можеше да види

очите му. От друга страна, навярно беше по-добре, че очилата криеха толкова много - в крайна сметка, предпочиташе да запази контрол над вътрешностите си.

Даваше си сметка за присъствието на Рейдж и Зейдист, както и за това, че времето тече. Имаха не повече от петдесет минути, преди да се наложи да върнат Рот в имението. Ала това не можеше да чака.

- Господарю, оценявам милостта ви да оставите Парадайз да живее тук. То е много щедро от ваша страна...

- Но искаш тя да се прибере у дома и не ти е приятно, че Троу е там.

Абалон затвори очи.

- Да, господарю. Тя е... раздялата се оказва по-трудна, отколкото очаквах. И моля ви, повярвайте ми, не е, понеже смятам, че тук не е на сигурно място. Навярно е в по-голяма безопасност...

- Поставих те в адски гадна ситуация, нали? - прекъсна го Рот. - Не е честно да очаквам от теб да се правиш на бавачка на задник като него за сметка на личния ти живот. Приеми извиненията ми.

Абалон примига. От всички начини, по които бе очаквал, че може да се развие този разговор, и през ум не му беше минало, че Рот може да му поднесе извиненията си.

- Господарю, моля ви, аз съм този, който се провали пред вас...

- Искаш да ти помогнем да го изкараш от там?

- Рейдж веднага ще се пише доброволец за тази работа -обади се Фюри.

- Господарю, толкова сте...

Рот не му обърна внимание и се съсредоточи върху воините.

- Е, какъв е планът? Ще го придружите ли, за да се погрижите за изритването?

Жълтите очи на Зейдист смениха цвета си и почерняха.

- Да го направим...

- Почакайте, почакайте. - Абалон вдигна ръце. - Нека първо да говоря с него.

Рот поклати глава.

- Не и сам. Прекалено си ценен за мен. Кажи на Парадайз да остане тук още една нощ, докато разчистим хоризонта.

Ето как десетина минути по-късно Абалон се дематериализира у дома, заедно с двама воини от личните охранители на краля. Прие физическите си очертания пред тежката врата на къщата и погледна към светещите прозорци, чудейки се къде ли беше Троу, какво ли правеше... какво ли откриваше. От персонала бе научил, че първата нощ бе спал двайсет и четири часа, ала това едва ли щеше да се повтори скоро. Ето защо, преди да излезе, се бе погрижил да заключи цял куп врати, а наоколо бе пълно с бдителни догени.

Абалон изпъна рамене и погледна към братята, които стояха от двете му страни.

- Бих искал аз да бъда този, който разговаря с него.

Фюри кимна.

- Това е твоят дом. Ти трябва да кажеш на госта си, че вече не е желан в него.

Абалон отключи входната врата, ала докато прекрачваше прага, не го заля обичайното облекчение, не му олекна, когато обичният му иконом се появи от салона, за да вземе палтото му.

- Господарю - каза догенът с нисък поклон. - Мога ли да сервирам Последното хранене и на вашите гости?

- Те няма да останат. Бих искал да узная къде е Троу?

- В спалнята си. Проверявах неведнъж - вратата е затворена и той не е слизал дори за да се нахрани. Единствения път, когато почуках, рано вечерта, отвърна, че си почива.