СЕНКИТЕ

Селена преметна крака през ръба на леглото и се загледа в тях. Помръдна първо едното, а после и другото си стъпало, а мозъкът й заигра поредния рунд на „По-добре? По-зле? Същото?“

- Кога? - попита дрезгаво.

- Защо не се видим на зазоряване? Можеш да дойдеш заедно с Трез, ако предпочиташ...

Трясъкът, разнесъл се някъде отвън, накара и двете да погледнат към вратата. Когато звукът се повтори, доктор Джейн се втурна натам, следвана от Селена.

В края на краищата все още не се бе схванала напълно, а това като че ли беше подходящият момент да си го напомни.

Двете изтичаха в коридора и се заслушаха. Тренировъчният център бе потънал в тишина - братята си осигуряваха нужните упражнения на бойното поле, а в останалите стаи на клиниката, за щастие, нямаше никой ранен.

Трополенето се разнесе отново и двете се втурнаха към стаята две врати по-надолу.

Доктор Джейн я отвори...

...и трябваше да приклекне, когато отвътре излетя нещо. Поднос. Метален поднос, който заподскача по бетонния под така, сякаш нямаше търпение да се махне възможно най-далеч от там.

Вътре Лукас бе излязъл извън контрол. Половината от тялото му като че ли беше вързана за леглото, ала едната му ръка беше свободна и той я използваше, за да изпотроши всичко, до което бе в състояние да се добере - беше съборил някакъв уред, както и Стойката за венозната система, същата съдба бе сполетяла масичката на колелца, върху която имаше някакво ядене, а той тъкмо посягаше към таблата над главата си, сякаш искаше да направи леглото на парчета.

- Лукас - каза доктор Джейн със завидно спокойствие. -Какво...

- Майната ти!

Селена се сепна. През последните няколко месеца бе идвала тук, за да храни брата на Куин, и той винаги се бе държал като благородник.

-Лукас...

- Майната му на всичко! - Отказа се от таблата на леглото и сграбчи шкафчето до себе си, блъскайки го толкова силно, че чекмеджетата изхвръкнаха, сякаш това бе неговият начин да кърви. - Майната ти!

Доктор Джейн отстъпи назад и промълви:

- Трябва да отида да взема успокоително. Недей да влизаш.

Отдалечи се тичешком, а Селена остана на прага.

- Какво гледаш? - кресна й Лукас. - Какво искаш, по дяволите!

Върху леглото, малко под средата на чаршафа, имаше алено петно. Той кървеше. От някаква рана...

- Кракът ти - прошепна Селена, тъй като много добре знаеше за инфекцията, която го измъчваше. - Внимавай с крака си...

- Исках да умра! - изкрещя той. - Опитвах се да умра!

Лицето му беше като разкривена маска на чертите, които

познаваше толкова добре, прекалено бледата му кожа - опъната почти до скъсване върху костна структура, която несъмнено бе достойна за завист, преди той да бъде изтезаван от Обществото на лесърите.

- Отрязаха крака ми, за да ме спасят! - Лукас отметна чаршафите. - За да ме спасят!

Чуканът беше грижливо обвит в няколко слоя хирургичен бинт, ала те бяха пропити с кръв, която се процеждаше наоколо.

Лукас задраска е пръсти по онова, което бе останало, и Селена бе принудена да се намеси. Прекоси стаята, улови мятащите се ръце и ги притисна към леглото до главата му.

Лукас обезумя. Започна да пищи, да се гърчи, да я обсипва с ругатни.

Селена просто поклати глава и го остави да се изтощи сам, което не отне много дълго. Когато Лукас престана да се съпротивлява, тя заяви:

- Ти си такъв късметлия. Такъв късметлия.

Това му затвори устата. Вероятно така, както една директна конфронтация никога не би могла.

- Какво? - заекна той.

- Аз умирам - простичко каза тя. - И ако някой можеше да отреже част от крака ми, за да ме спаси, за да остана с онзи, когото обичам? Бих го направила, без да се поколебая. Така че, да, ти имаш огромен късмет.

Лукас все още дишаше тежко, ала напрежението се отцеди от тялото му.

- Умираш?

- Боя се, че да. - Тя го пусна и се отдръпна назад. - Не прахосвай времето, което имаш. Знам, че те боли, и не се съмнявам, че си изпълнен с гняв. Ала лично аз бих се разменила с теб, без да се замисля.

Доктор Джейн се върна... и се вкамени, когато видя, че стаята не бе подпалена или нещо такова.

- Ще отида да се облека - каза Селена и се отправи към вратата. - Студено ми е в тази нощничка. Искаш ли да ти помогна да разтребиш?

Доктор Джейн местеше погледи между тях двамата, като очевидно се чудеше какво бе довело до този обрат.

- А, не, аз ще се оправя.

- Добре. - Селена й кимна, а после погледна към Лукас. -Грижи се за себе си.

Усещаше очите му върху себе си, докато излизаше в коридора. Усещаше ги дори когато отиде да се облече.

Когато влезе в тунела, отново бе обзета от страх - боеше се да не получи пристъп на път към главната къща и да остане да лежи, издъхваща под флуоресцентното осветление. А може би, ако се случеше на стъпалата, отвеждащи към фоайето... или...

Окей, най-добре да престане.

Имаше предостатъчно неща, за които да се тревожи, без да си търси повече неприятности.

56

НЕ МОЖЕШЕ ДА ПРЕСТАНЕ ДА Я ГЛЕДА.