СЕНКИТЕ

Ай Ем им кимна и сви зад ъгъла. В мига, в който се изгуби от погледите им, затвори очи, съсредоточи се и се дематериализира.

Прие физическите си очертания на осемнайсетия етаж в „Комодор“ - на терасата на апартамента, който притежаваше там заедно с брат си. Плъзгащата се стъклена врата беше отворена и дългите бели завеси се издуваха като призраци, безуспешно опитващи се да избягат. Имал бе две възможности: да дойде тук или да отиде в „сЕнКи“. Беше избрал апартамента заради онова, което го. очакваше вътре.

Имаше новини от с’хийб, а Ай Ем определено предпочиташе той да ги отнесе на Трез, вместо мъжа, когото те бяха изпратили. 2

Ай Ем бръкна под палтото си и след като откри дръжката на пистолета, пристъпи вътре.

- Къде си?

- Тук - долетя нисък, тих отговор.

Ай Ем се обърна наляво, към белия кожен диван до далечната стена. Очите му се приспособиха за миг и различиха огромната черна фигура на палача.

- Какво има? - намръщи се той.

В тишината се разнесе звук от подрънкване на кубчета лед в стъклена чаша.

- Къде е брат ти?

- Днес е откриването на клуба. Зает е.

- Трябва да си вдигне телефона - дрезгаво каза С’Екс.

- Кралицата роди ли?

- Да.

Възцари се дълго мълчание. Нарушавано единствено от потракването на кубчетата лед.

Ай Ем си пое дълбоко дъх и усети миризмата на бърбън... както и прилив на тъга, която бе толкова дълбока, че го накара да пусне дръжката на пистолета.

- С’Екс?

Палачът скочи от дивана и отиде до барчето, а одеждите му се развяваха зад него като сенки, полюшвани от силен вятър.

- Да ти сипя ли едно? - попита той, докато си допълваше чашата.

- Зависи. Каква новина носиш и как ще се отрази тя на брат ми?

- Ще имаш нужда от питие.

Ясно. Ай Ем се приближи до С’Екс край бара. Нямаше значение с какво беше пълна чашата, дали имаше лед или тоник. Той пресуши на един дъх питие, което се оказа водка, и си наля още.

- Значи, не беше следващата кралица. Новороденото.

- Не. - С’Екс се върна на дивана. - Те го убиха.

- Какво?

- Така повелиха звездите. - Той махна с чашата над главата си. - Така че убиха детето. Моята... дъщеря.

Ай Ем примига. Пресуши още едно питие. А после си помисли, Исусе, ако кралицата беше готова да причини нещо такова на едно невинно създание, излязло от собствената й утроба, значи, беше способна на всичко.

- И така - продължи С’Екс с равен тон, - брат ти отново е от първостепенна важност за Нейно Величество. Предстои задължителен период на траур и аз ще отида да се включа в него, ала след Церемонията по обграждането и съпътстващите я ритуали ще бъда изпратен да доведа Помазания.

Церемонията по обграждането бе официалното погребение на свещените мъртъвци, почит, запазена единствено за членовете на кралското семейство. Траурът щеше да продължи няколко дни и нощи, след което... присъдата им повече нямаше да може да бъде отлагана.

- Мамка му - промърмори Ай Ем.

- На драго сърце бих съобщил новината на брат ти, но...

- Не, аз ще го направя.

- Така си и мислех.

Ай Ем се отпусна в стола до екзекутора и го погледна изпитателно. С’Екс произхождаше не просто от нисшите класи, а от семейство на слуги, ала благодарение на силата и ума си бе успял да се издигне и да съблазни кралицата. Безпрецедентно изкачване в класите на племето.

- Съжалявам - прошепна Ай Ем.

- За какво?

- За загубата ти.

- Така повелиха звездите.

Палачът сви нехайно рамене, ала начинът, по който гласът му едва не се прекърши, говореше друго.

Преди Ай Ем да успее да каже още нещо, С’Екс се приведе към него.

- Нека сме наясно, няма да се поколебая да направя всичко, което се налага, за да върна брат ти у дома и да предоставя тялото му за изпълнението на целта, за която се е родил.

- Това вече го каза. - Ай Ем също се приведе напред и прикова очи в неговите. - И нека си говорим откровено: ти всъщност не вярваш в тези астрологически измишльотини, нали?

- Традицията ни е такава.

- И това означава, че е правилно?

- Ти си еретик' Също като брат си.

- Нека те попитам нещо. Чу ли писъците на бебето? Когато убиха детето»ти, ти...

Нападението йе беше неочаквано. Палачът му се нахвърли с такава сила, че диванът отхвръкна назад и двамата се озоваха на пода, С’Екс беше отгоре му, тресящ се от ярост.

- Би трябвало да те убия - изръмжа той.

- Можеш да ми се ядосваш колкото си искаш - отвърна Ай Ем, - но поне със себе си бъди откровен. Вече не се гордееш чак толкова с дълга си. Нали?

С’Екс се оттласна от него и се приземи по задник. Зарови лице в шепите си, дишайки тежко, сякаш се мъчеше да се успокои... безуспешно.

- Повече няма да ви помагам - дрезгаво каза той. - Дългът трябва да бъде изпълнен.

Ай Ем се надигна, мислейки си, че съзвездията, под които беше роден брат му, бяха като заболяване, нещо, което не си искал, нещо, загнездило се в живота ти, бомба с часовников механизъм, която всеки момент може да избухне.

Детонацията на Трез бе отлагана дълго, ала това нямаше да продължи още много.