СЕНКИТЕ

- Какво друго има отдолу? - попита той и посочи брезента. -Виждам още два сака.

По-дребният от мъжете, братовчедът, издърпа брезента на мястото му и отиде до уредите за управление на лодката.

- Уговорката за следващия месец - обади се другият. - Същата?

- Ще се свържа с шефовете ви.

- Много добре.

Без да кажат нищо повече, двамата си тръгнаха, поемайки срещу ленивото течение на студената вода... Отнасяйки нечия чужда стока със себе си.

Намръщен, Асейл ги проследи с поглед, докато прекосяваха водата, за да поемат успоредно на насрещния бряг.

Миг по-късно се върна при рейндж роувъра и почука на прозореца откъм мястото до шофьора. Ерик го свали.

- Да?

- Ще ги проследя. - Асейл кимна към лодката. - Снабдяват още някого. Искам да разбера кого.

Ерик кимна отсечено и като се дематериализира на шофьорското място, включи на скорост.

- И аз го видях. Обади се, ако имаш нужда от каквото и да било.

Рейндж роувърът потегли, а Асейл се обърна и се отправи към водата. Затвори очи, но заради ефекта от кокаина му беше нужно известно време, за да се успокои достатъчно, че да успее да се дематериализира и да се понесе по студения вятър. Прие физическите си очертания няколко километра надолу по реката и зачака лодката да се появи. Мъжете нямаха представа, че той стои там съвършено неподвижен между шарените дървета и кафявата растителност и ги наблюдава.

Движеха се все така бавно. Същата процедура за доставяне на стоката като при него. Въпросът бе: кой беше следващият им клиент?

И какви наркотици му продаваха?

Шефовете им се бяха разбрали да търгуват единствено и само с него в тази част на щата Ню Йорк. И макар конкуренцията да бе полезна за капитализма, тя определено не бе добре дошла на неговата територия... нито необходима за тях. Количествата, които той купуваше, бяха твърде големи, за да го направят достатъчно важен клиент.

Шибани копелета.

Несъмнено трябваше да съществува чест между нарушителите на закона. За доброто на всички. Той бе удържал на своята част от сделката, появявайки се с нужния кеш месец след месец, след месец.

Беше готов да се погрижи за този проблем.

Незабавно.

Смъртоносно.

Рейдж, Тор и Ви се отправиха към имението малко след като се запознаха със зеницата на окото на Абалон; Бъч ги последва с рейндж роувъра. Когато и тримата приеха физическите си очертания в двора, някаква светлина, долитаща откъм редиците с коли, привлече вниманието им.

Рейдж се приближи до отворената врата на бледосиния мерцедес.

- Лейла...?

Само че тя не беше вътре, ровичкаща в чантата си или загръщаща палтото около себе си, преди да се отправи към къщата.

Той затвори вратата.

- Нее...

- Лейла! - изкрещя Тор. - По дяволите!

Рейдж вдигна поглед към входа на имението. Тежката врата на вестибюла беше открехната; един крак стърчеше от нея и й пречеше да се затвори.

Тримата изкачиха стъпалата на бегом. Рейдж отвори тежката врата, а Ви, със своята медицинска подготовка, прескочи падналото тяло на Избраницата и се зае да провери жизнените й показатели.

- Тор - каза Рейдж, - обади се...

Ала братът вече беше допрял телефона до ухото си.

- Джейн? Имаме нужда от теб във вестибюла. Лейла е припаднала. .. Ви, показателите?

Той поднесе слушалката към Ви.

- Пулсът й е равномерен, но забавен. Дишането й също. Не виждам никакви признаци на травма.

- Чу ли всичко? - попита Тор, след като отново вдигна телефона към ухото си. - Добре. Благодаря. - Той затвори и веднага набра друг номер. - Ще доведе Мани и Елена.

Доближи слушалката към ухото си и зачака. Очевидно се обаждаше на Куин...

Изведнъж Рейдж усети, че с него се случва нещо странно: в един момент гледаше Лейла и си мислеше, че няма нищо по-ужасяващо от гледката на бременна жена, паднала по лице на пода, а в следващия вестибюлът се завъртя около него, като топка, завързана за въже, но макар че главата му сякаш бе в центъра на всичко това, равновесието му си оставаше съвсем стабилно...

- Ще падне!

Хм. Май все пак не беше тожова стабилно, колкото си мислеше.

Усети стисване и когато погледна надолу, видя, че пръстите на Тор се бяха сключили около ръката му и той го подкрепя. Леле. Страшно мъжествено, няма що, помисли си Рейдж. Беше припаднал като някоя девица във викториански роман, само защото една жена...

- Лейла!

Появата на ужасения Куин до него му помогна да се съвземе; умът му се проясни, докато другият мъж си проправяше път покрай него, за да стигне до жената, която носеше неговото дете. Както винаги, Блей беше зад него, готов да го подкрепи по всякакъв начин.

- Какво се е случило, по дяволите? - попита Куин.

Докато Ви говореше, пристигнаха доктор Джсйн и нейният екип. Медицински инструменти изскочиха от старовремската й лекарска чанта.

Рейдж се обърна към Тор, който продължаваше да го крепи изправен, и чу една странна версия на гласа си:

- Трудно ми е да дишам, братко.

Тор го погледна.

- Какво не е наред?

- Не знам. Като че ли... не мога да дишам. - Той рачп.рка гърдите си със свободната си ръка. - Сякаш тук вътре има балон, който изпълва цялото пространство.