СЕНКИТЕ

- Благодаря ти. - Мери стисна тънката ръка на догена, карайки го да се изчерви. - Само докато дойде време за поднасянето на десерта. Знам, че тогава ще искаш да се развихриш тук.

- Да, господарке. Благодаря, господарке. И лично ще почистя след двама ви.

Икономът се поклони ниско, грабна последния сребърен поднос и изгони всички навън. Когато вратата се затвори след тях, обичната жена на Рейдж го погледна.

- Яйца?

При тази дума стомахът на Рейдж нададе рев.

- О, господи, звучи страхотно.

Мери кимна и се приближи до хладилника. Извади нов картон с яйца, кутия пълномаслено мляко и пакетче масло, след което се зае с шкафовете и извади тиган, голяма купа за бъркане и различни други принадлежности.

- Е - започна, докато чукваше първото от дванайсетте яйца, - много бих искала да чуя какво се случи там навън.

Досега Рейдж бе успявал да избегне този въпрос, но очевидно вече нямаше мърдане.

- Добре съм, честна дума.

- Окей. - Тя спря с яйцето в ръце и му се усмихна. - Само че като твоя жена за мен е много важно да знам как си. Така че, ако нещо те измъчва, аз се чувствам изолирана, ако не знам какво е то.

По дяволите.

Мери се залови да разбие бъдещите бъркани яйца - звукът напомняше на онова, което се случваше в главата му. Сведе поглед към надрасканата маса и се заигра с една жилка в широките дъбови греди.

- Истината е, че не знам какво се случи. Просто се почувствах особено и трябваше да седна. Сега обаче съм добре. Сигурно е било едно от онези неща.

- Ммм, добре, кажи ми как мина нощта ти.

- Съвсем нормално. Отидох в къщата на шайката копелета и я претърсих...

- Не започна ли в клиниката, с Трез и Селена?

- А, да. Но това беше вчера, когато... ами когато я доведоха тук. - Той поклати глава. - Точно сега не искам да мисля за това, ако нямаш нищо против.

- Добре. Значи, тази вечер си отишъл в къщата на шайката копелета?

- Е, първо отидохме у Абалон. Братовчед му напуснал войниците на Кор и именно той ни каза къде е скривалището им. Така или иначе, двамата с Ви претърсихме мястото.

- Какво се опитвахте да откриете?

Рейдж сви рамене.

- Бомби. Капани. Такива неща. Нищо особено.

Мери отново издаде едно проточено „ммммм“, докато изливаше съдържанието на купата в тиган с размерите на автомобилна седалка.

- Боеше ли се да не пострадаш там?

- Не. Ами... тревожех се за братята си, естествено. Но работата ни е такава.

- Къде отиде след това?

- Видях се с теб. След това бяхме в старата къща на Дариъс. Докладвахме на Рот и се върнахме тук. Трябваше да мина на преглед при Мани, за да се увери, че раната ми е зараснала както трябва. Ви също.

- Добре. - Мери се приближи до тостера за шест филийки и го напълни с любимия му невероятно бял и невероятно вкусен хляб. - И така, прибрахте се вкъщи и открихте... какво?

Рейдж примига, видял отново крака на Лейла, стърчащ от вестибюла. А после си представи лицето на брата, приклекнал до припадналата жена, която носеше детето му.

- Е, нали знаеш.

- Мммм? - Миризмата на пържещите се яйца още повече изостри глада му. - Какво?

- Е, знаеш какво се случи.

Докато Мери пристигне, вече бяха взели носилка от клиниката и Куин и Блей внимателно полагаха Лейла върху нея.

Рейдж се умълча, разтърквайки гърдите си.

Печените филийки изскочиха от тостера и миг по-късно една чиния, подредена точно както той я обичаше, изникна пред него. Заедно с чаша топъл шоколад, салфетка, прибори... и най-важното - прелестната му Мери.

- Това е най-хубавото ястие, което съм вкусвал някога - заяви той само като гледаше храната.

- Винаги така казваш.

- Само когато ти ми готвиш.

Интересно. Като човешко същество, на неговата Мери й беше трудно да разбере реакцията на мъжките вампири, когато жената, с която бяха обвързани, им приготвяше храна със собствените си ръце. Това бе свещен акт, тъй като беше в разрез с изначалния инстинкт на мъжа да удовлетворява нуждите на своята жена, преди тези на когото и да било другиго, дори собствените си, тези на своя крал или на детето им, ако имаха такова.

Беше заложено в гените му първо да нахрани нея, а той да се задоволи с това, което останеше. Ала преди да нареди на Фриц и догените да излязат, тя му беше казала, че е хапнала само преди час в „Убежището“ и е сита.

- Изстива. - Тя потърка ръката му.

По някаква причина очите му се замъглиха и той трябваше да примигне няколко пъти.

- Рейдж? - прошепна тя. - Каквото и да е, можеш да ми кажеш.

Рейдж тръсна рязко глава.

- Добре съм. Искам просто да се насладя на това пиршество.

Взе вилицата и се залови за работа - залък яйца, залък хляб, залък яйца, залък хляб, една, две, три глътки топъл шоколад. И така - докато не опразни чинията.

- Как е онази жена? - попита, след като си избърса устата и се облегна назад.

- Не знам. - Мери поклати глава. - Просто не знам как ще се развият нещата.

- Толкова зле ли е? - Тя сви рамене. - Ако мога да помогна с нещо...

- Ами всъщност...

- Само ми кажи.

Тя улови ръката му и я обърна с дланта нагоре. Дълго мълча и Рейдж тъкмо започваше да се притеснява, когато тя най-сетне проговори: