СЕНКИТЕ

- Иска ми се поне за мъничко да обмислиш идеята дали не е възможно да те е разстроило това, да видиш как Селена едва не умира и болката на Трез. Иска ми се да помислиш, че за никого не е „нищо особено“ да претърси къща, в която никога не е влизал, без да знае дали някоя експлозия или засада вътре няма да го убие, него или някой от онези, на които държи. Иска ми се да помислиш дали това, да отидеш при Рот, без да си в състояние да му докладваш, че сте открили копелетата или че поне сте обезвредили нещо, или сте се сдобили с някаква информация, не би могло да ти се стори като провал. И най-сетне ми се иска да разбереш, че да си дойдеш у дома и да откриеш Лейла припаднала, като знаеш, че тя е бременна и държиш както на нея, така и на Куин и Блей, е още една травма. Смятам, че последните двайсет и четири часа са били много трудни за теб и емоциите са ти дошли в повече.

- Само че не бях разстроен, Мери. Нищо от това не ме разстрои. Бях си добре...

- Докато не получи пристъп на паника пред къщата.

- Не беше пристъп на паника.

- Каза, че не си можел да дишаш. Че ръцете и краката ти били изтръпнали. Че ти било трудно да се свържеш с реалността. На мен ми звучи досущ като пристъп на паника.

Той поклати глава.

- Не мисля, че беше това.

- Добре.

Рейдж си пое дълбоко дъх и прикова поглед в лицето на своята възлюбена.

- Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал.

Улови лицето й в шепите си, приютявайки го внимателно между дланите си. Докато очите му обхождаха така познатите черти, просто не можеше да им се насити. Господи, нямаше да им се насити. Нито за нощ, нито за месец, година, десетилетие. .. дори вечността, която Скрайб Върджин им бе дала, нямаше да му стигне.

- Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал. - Устните му докоснаха нейните. - Не знам с какво съм заслужил съдбата ми да се слее с твоята, но никога, никога няма да го приема за даденост.

Усмивката, която получи в отговор, бе по-прекрасна от изгрева, който никога нямаше да види, пред нея бледнееше дори огромната огнена топка, поддържаща целия живот на Земята, дори живота на онези, които не можеха да понесат лъчите й.

Все още седяха така, впили очи един в друг, когато догените се върнаха за десерта.

- Искаш ли да се качим горе? - попита той с дълбок, дрезгав глас; звярът се размърда под кожата му. - Готов съм за десерт.

Ароматът й лумна.

- Така ли?

- Аха.

- Искаш ли да ти донеса сладолед?

Той прикова поглед в устните й.

- Изобщо не позна. Искам да оближа нещо друго.

- Добре тогава - прошепна тя и докосна устните му със своите. - Да вървим да те нахраним.

26

ЛЕДЕНА ПОТ.

Трез се събуди, облян в ледена пот; всеки сантиметър от тялото му беше подгизнал, беше вледенен до мозъка на костите, а сърцето му биеше толкова учестено, сякаш в гърдите си имаше часовник. Надигна се рязко върху възглавниците и извика...

Спалня. Вместо нещо потресаващо, видя единствено спалнята си и всичко в нея изглеждаше напълно нормално: запалената лампа до него, дрехите му - метнати на стола, обувките му -там, където ги беше изритал предишната сутрин.

За миг се почувства объркан. Скрайб Върджин. Някакво странно, мистично място. Селена в тревата, в клиниката, вкаменена, вкаменена. .. Тих стон срина моста между кошмар и реалност.

Обърна се рязко и видя Селена в леглото си; голите й рамене се подаваха над чаршафите, тъмната й коса се беше разпиляла по бялата възглавница, лицето и тялото й бяха извърнати от него.

Трез затвори очи и едва не се свлече; само ако можеше да се окаже просто лош сън. После обаче се овладя и се погрижи за своята жена - придърпа завивката нагоре, за да й е топло, приведе се внимателно над нея, за да се увери, че диша, зачуди се дали не трябва да й донесе нещо за хапване.

Сякаш усетила присъствието му, тя се обърна към него и лицето й се напрегна в съня, сякаш движението й причиняваше болка.

Мамка му. Сексът им беше груб, необуздан, извън контрол. И то веднага след като тялото й бе преживяло толкова много.

Дяволите да го вземат, помисли си, докато прокарваше ръка по лицето си. Как бе могъл да й го причини? Би трябвало да си прави чекии, докато пенисът му стане съвършено безчувствен. А най-лошото? Дори не бе сигурен дали нещата между тях се бяха оправили. Сигурен бе обаче, че все още се чувства като задник. Посегна към нощното шкафче и взе телефона си, за да види колко е часът. Пет и четиресет и четири сутринта.

Дотук беше със съня за него. Стана от леглото и отиде в банята, затваряйки вратата след себе си. Свърши си работата и си взе бърз душ. След това се върна в спалнята, извади чифт слушалки от чекмеджето на нощното шкафче и си ги сложи, преди отново да се пъхне в леглото.

Направи го много бавно, също толкова внимателно, колкото бе станал, отпускайки постепенно близо сто и четиресет килограмовото си тяло, за да не я накара да подскочи, сякаш се намира върху трамплин.

Когато се настани, провери как е Селена и с облекчение установи, че все още спи. Което го ужаси. Ами ако беше изпаднала в кома...

Сякаш го търсеше, тя заопипва завивката.

- Тук съм - прошепна той.