СЕНКИТЕ

- Близнаци - повтори Куин. - Видеозонът показа, че носиш близнаци.

- Като и двамата са съвършено здрави - добави доктор Джейн. - Единият е значително по-мъничък и развитието му е било забавено, но се вижда съвсем ясно. Не видях втория зародиш при предишните ти видеозони, защото разбирам, след консулт с Хавърс, че вампирските бременности са различни от човешките. Очевидно е имало още една оплодена яйцеклетка, която се е загнездила в матката, но е навлязла в съществена ембриогенетична фаза много по-късно... последният ти ултразвук беше преди два месеца и тогава не видях нищо.

- Близнаци? - задавено повтори Лейла.

- Близнаци - потвърди един от тримата.

По някаква причина мислите й се върнаха към мига, в който бе открила, че е успяла да забременее. Въпреки че именно това бе целяла и че двамата с Куин бяха направили всичко по силите си, за да го постигнат, новината, че периодът й на нужда се бе увенчал с успех, я беше зашеметила. Струваше й се истинско чудо, така невероятно... щастливо предизвикателство, с което не бе напълно сигурна, че ще се справи.

Това бе същото. Само че без радостта.

Две от сестрите й бяха забременели с близнаци. Едната бременност се бе оказала неуспешна, а от другата се бе родило само едно живо детенце.

От очите й закапаха сълзи. Това не беше добра новина.

- Хей. - Блей се приведе към нея и й подаде кърпичка. -Това не е лошо. Наистина.

Куин кимна, макар че лицето му си оставаше безизразна маска.

- То е... неочаквано. Но съвсем не е лошо.

Лейла сложи ръце върху корема си. Две. Сега трябваше да опази живи две малки.

Две.

Прескъпа Скрайб Върджин, как се бе случило това? Какво щеше да прави?

Докато въпросите се гонеха в главата й, тя си помисли... е, какво пък. Като толкова много други неща в живота, това не зависеше от нея. Нещо невъзможно бе станало факт и сега нейната работа бе да направи всичко по силите си тя и малките да получат почивката, храната и медицинските грижи, от които се нуждаят. Това бе единственото, на което можеше да повлияе директно. Останалото зависеше единствено от съдбата.

- Възможно ли е да има и други? - попита тя.

Доктор Джейн сви рамене.

- Смятам, че е малко вероятно, но ми се ще да изпратя проба от кръвта ти на Хавърс. Той има много повече опит с това от мен и смята, че след като погледне вампирския хормон на бременността, ще може да прецени как стоят нещата. Все пак спомена, че тризнаци са нещо на практика нечувано и че начинът, по който се развиват нещата при теб, е типичен за протичането на този тип бременност. Ако забременееш е близнаци, освен в изключително редкия случай на еднояйчни близнаци, като Зи и Фюри, вторият ембрион обикновено забавя развитието си, докато бременността не напредне. Сякаш изчаква да види дали нещата изглеждат обнадеждаващо, преди да реши да се включи в купона.

Лейла сведе поглед към издутия си корем... и се зарече вече никога да не се оплаква от каквото и да било. Нито от подутите си глезени, нито от прекалено чувствителните си наедрели гърди, нито от ходенето до тоалетна през десет минути. Никакво мрънкане повече.

Никога.

Фактът, че бе припаднала, рухнала бе по лице върху мраморен под и въпреки това все още носеше това малко... тези малки, поправи се тя сепнато... на сигурно място в себе си, бе красноречиво напомняне, че всички болежки и дискомфорт бяха нищо в сравнение с най-важното, с голямата цел, голямата тревога.

Да ги роди в правилния момент и те да оцелеят.

- Е, съгласна ли си? - попита доктор Джейн.

- Извинявай, какво?

- Съгласна ли си да изпратим проба от кръвта ти за анализ при Хавърс?

- О, да. - Тя протегна здравата си ръка. - Направете го още сега...

- А, не, ние вече ти взехме кръв.

Което обясняваше памучното тампонче, залепено в сгъвката на лакътя й.

Мозъкът й не действаше както трябва.

- Затова ли е припаднала? - попита Куин. - Заради второто малко?

Доктор Джейн отново сви рамене.

- Жизнените й показатели са нормални и от доста време са стабилни. Кога за последен път се храни, Лейла?

Проблемът не беше дали наскоро бе пила от някого.

- Аз...

- Веднага ще се погрижим за това - заяви Куин. - И двамата с Блей.

Доктор Джейн кимна.

- Логично е сега, когато второто малко започва да се нуждае от повече хранителни вещества, да е необходимо да ядеш и да вземеш повече кръв, отколкото си даваш сметка, че ти трябва. Смятам, че е напълно възможно организмът ти да не е издържал.

Лейла усети, че се вцепенява, и трябваше да се насили да се усмихне.

- Ще внимавам повече. И благодаря, че се грижиш за мен.

- Няма защо. - Доктор Джейн стисна лекичко стъпалото й през тънките одеяла. - Почини си. Ще се справиш отлично.

Тя си тръгна, а Лейла си помисли за странните сексуални желания, които я изпълваха напоследък, както и за сравнително неочакваното увеличаване на физическите й симптоми. Дали беше заради второто малко...?

- Искаш ли нещо по-удобно от това? - попита Куин.

Тя тръсна глава и се съсредоточи.

- Извинявай, по-удобно от...?

- Тази болнична нощничка.

Погледна надолу и видя, че не е облечена в своите дрехи.