СЕНКИТЕ

Ръката й начаса се успокои и когато я пое в своята, Трез почувства, че дланта й е топла и изпълнена с живот, точно както трябваше. Огледа пръстите й, свивайки ги един по един, преценявайки подвижността им, проверявайки съпротивлението им. Което не беше правилно, помисли си. Не беше справедливо да се опитва да получи информация от тялото й без нейното знание... и вместо извинение, той спря и помилва розовите й нокти с къси бели полукръгчета, които тя редовно подрязваше.

Докато сънят отново я приемаше в обятията си, Трез се почувства... парализиращо сам. Въпреки че бяха един до друг (той - облегнат на таблата, тя - сгушена до тялото му), като че ли не можеше да я достигне. Каза си, че е просто защото е буден, а тя спи. Ето какво ги разделяше... нищо по-страшно от факта, че мозъчните й вълни биха излезли различно при една компютърна томография.

Пълни глупости, разбира се. И колкото по-упорито се мъчеше да повярва в тази лъжа, толкова повече се чувстваше като хванат в плен... така че, за да отклони мислите си от посоката, в която бяха поели, намери любимата си радиостанция на телефона си, пъхна слушалките в него и се настани удобно. Или поне що-годе удобно. Или поне така, че да му се иска да изскочи от кожата си.

Естествено, с неговия кофти късмет, първото, което чу, бяха още лоши новини.

- Ти поднасяш ли ме? - възмути се на глас, когато гласът на Хауърд Стърн се разнесе в ушите му. - Ерик Актьорът е у...

Селена сбърчи вежди, сякаш обмисляше дали да не се събуди, и той побърза да си затвори голямата уста. Не можеше обаче да повярва, че бяха изгубили още някого от шоуто на Хауърд Стърн. Струваше му се жестоко, с оглед на всичко, което преживяваше.

Мамка му, лошите новини като че ли бяха обединили усилията си, за да излязат на светло и да го открият.

* * *

Селена се събуди бавно и първото, което почувства, бе миризмата на Трез. Второто бе гласът му. Усещането на ръката му в своята - третото.

Повдигна клепачи и видя, че той седи до нея в леглото си; черните му очи бяха приковани в телефона му, веждите му бяха сключени, сякаш беше получил лоша новина...

- Всичко наред ли е? - попита тя.

Когато не получи отговор, видя, че от телефона към ушите му са се проточили жички, сякаш слуша нещо.

В мига, в който стисна ръката му, той подскочи толкова високо, че нещата в ушите му изпаднаха.

- О, господи! Ти си будна.

- Извинявай, не исках да...

- Мамка му, не, не се извинявай... Добре ли си? Имаш ли нужда от доктор Джейн...

- Не, не... - Опита се да накара мозъка си да заработи. - Добре съм. Просто... изглеждаш разстроен.

Той я погледна; единственият звук в стаята бе съскането, което долиташе откъм онова, което допреди малко беше в ушите му.

Селена придърпа завивките по-нагоре.

- Нещо не е наред с мен ли?

- О, господи, не. Аз, ъъъ... не, нищо. - Трез погледна телефона си. - Просто един човек от шоуто на Стърн е ум...

Той млъкна и очите му се разшириха, сякаш едва не бе казал нещо непростимо.

- Умрял? - довърши Селена вместо него.

- Аз, ъъъ...

- Все още можеш да използваш тази дума. - Тя стисна ръката му. - Наистина.

Трез се прокашля и остави телефона настрани.

- Гладна ли си?

- Не особено.

- Жадна?

- Не.

Пръстите му се заиграха с чаршафите. Със завивката.

- Топло ли ти е?

Намръщена, Селена се надигна и седна в леглото, облягайки се на възглавниците. Погледна към него и се усмихна.

- Радвам се, че дойдох тук. За да говоря с теб и... да направим онези неща.

- Наистина ли? - Очите му, прекрасните му бадемови очи, се върнаха към нея. - Сериозно? Имам чувството, че бях прекалено несдържан с теб, когато...

Усмивката й стана още по-широка.

- Сега вече наистина, наистина изгубих девствеността си.

Той се изчерви. Най-буквално - алени петна обагриха високите му скули.

- Боях се, че съм ти причинил болка.

- Ни най-малко. Кога може да го направим отново...

Пристъпът му на кашлица беше внезапен и шумен и тя трябваше да го потупа по гърба, за да започне да диша нормално.

- Добре ли си? - попита го, без да престава да се усмихва.

- Ъ, да. Просто ме изненада.

За частица от секундата Селена си спомни как бе дошъл при нея в Светилището. Въпреки че по онова време беше скована от заболяването си, бе разбрала в мига, в който той пристигна. Беше чудо. Но откъде бе разбрал?

- Как ме откри? Там, в Светилището?

Трез поклати бавно глава.

- Няма да повярваш, ако ти кажа.

- Защо не опиташ?

- Скрайб Върджин. Имах разправии в клуба си... Рейдж и Ви също бяха там... и изведнъж се появи една... фигура... черни одежди, а изпод ръба им имаше светлина... глас, който чух не с ушите си, а тук вътре... - Той докосна главата си. - Преди да разбера какво става, вече бях при теб.

Сега бе неин ред да се заиграе с чаршафите.

- Толкова съжалявам.

- За какво?

- За това, че ме видя такава. За... всичко това.

- Мамка му... както ти казах и преди - да не би да си искала да се разболееш?

- Знам, но все пак... Ще ми се... - Опита се да отметне глава назад, за да погледне към тавана, ала вратът я болеше прекалено силно.

- Боли те.

- Нищо необичайно. Винаги се чувствам така след... е, все едно.