СЕНКИТЕ

Ако двамата мъже влезеха, щеше да се наложи и той да проникне вътре. А те направиха точно това.

Тъй като нямаше представа какво е разположението вътре, Асейл трябваше да се дематериализира зад дразнещото външно осветление; тъмните му дрехи се сляха с очуканата от времето стена. Лодката влезе в едно от местата за акостиране и шумът от жалкия й мотор отекна наоколо. Звучеше като туберкулозен старец.

Асейл се извъртя и надникна през един от прозорците. Вътрешността на постройката бе доста просторна и в мига, в който си избра място, той се дематериализира, използвайки същия вход, през който бяха минали двамата мъже. Докато приемаше физическите си очертания, много внимаваше да не излезе от тясното кътче в далечния ъгъл, между Стойката за гребни лодки, почиващи по корем върху рафтовете, и същинската гора от оранжеви спасителни пояси, висящи от кукички, забити в стената.

Моторът угасна и двамата размениха няколко тихи думи на непознат език. След това се умълчаха и единственото, което се чуваше, бе водата, плискаща се под лодката.

Асейл едва понасяше миризмата, която тегнеше във въздуха, на отдавна умряла риба, разлагаща се растителност и мокър брезент.

Отвратително.

След известно време нечие приближаване отвън привлече вниманието му. А после вътрешността бе огряна от ярка жълта светлина. Асейл си намери един прашен прозорец и когато надникна през него, видя пикап на колдуелската дирекция „Управление на парковете“ да спира отвън.

Нещата очевидно щяха да станат интересни.

Или доставката щеше да бъде засечена и полицията - повикана. .. или някой човек, работещ за парковете, се опитваше да увеличи доходите си.

Оказа се, че и двете му предположения са грешни.

Вратата се отвори със скърцане и в мига, в който мъжката фигура застана на прага, студеният въздух, нахлул заедно с него, изпълни къщата за лодки с мирис на лесъри. Главният лесър, с когото Асейл въртеше бизнес, прекрачи вътре, носейки спортен сак.

Кучи син.

Как смееше да го мами зад гърба му, помисли си Асейл, а вампирските му зъби се удължиха от само себе си. И как, по дяволите, бе успял да се свърже с неговия доставчик?

Изготвяйки план за нападение само за миг, Асейл извади и двата си пистолета... и му се прииска да им беше сложил заглушители. Но не беше очаквал да му се наложи да ги използва насред Колдуел, за бога.

- Първо да ги видя - нареди главният лесър. - Разкопчайте саковете и ми ги покажете.

Асейл направи крачка напред, мислейки си, че би могъл...

Двамата мъже разкопчаха по един сак и ги наклониха напред. Не бяха наркотици. Ни най-малко.

Вместо големи блокчета, увити в целофан, в саковете имаше...

Пушки. Пушки с дълги цеви, които се търкаха, метал върху метал, в спортните сакове. В полумрака бе трудно да прецени точно какви са, ала като че имаше най-различни модели пушки и карабини.

Горната устна на Асейл, която се бе повдигнала, оголвайки кучешките му зъби, се отпусна. Макар да бе готов да се намеси в размяната на пари и наркотици, това беше различно. Ако главният лесър искаше да използва приходите си, за да се въоръжи, то си беше негова работа.

Асейл излезе от навеса за лодки по същия начин, по който бе влязъл, и се понесе нагоре покрай реката, към стъклената си къща на полуострова. Единственото, за което го беше грижа, бе дали лесърът ще продължи да пласира стоката му из улиците и клубовете на Колдуел редовно, сигурно и без да го мами. Неговата отговорност започваше и свършваше дотук.

* * *

- Не, не, добре съм. Честно.

Рейдж седеше до грубо издяланата маса в кухнята на имението. Останалите тъкмо се събираха за едно ранно Последно хранене и в кухнята непрекъснато влизаха и излизаха догени, понесли огромни сребърни подноси с най-различни току-що приготвени меса, печива и зеленчуци.

Насреща му Мери се облягаше на гранитния кухненски остров, скръстила ръце на гърдите си и впила поглед в него така, сякаш преценяваше някой от пациентите си в работата.

Рейдж се размърда неспокойно. Искаше му се да се присъедини към братята и техните шелани, но ако съдеше по изражението й, това нямаше да се случи скоро.

- Фриц? - каза Мери. - Аз ще му приготвя нещо.

Икономът, който тъкмо носеше един комплект прибори, спря.

- Щях да напълня една чиния в другата стая и да я донеса...

- Аз ще се погрижа за съпруга си - заяви тя меко, но категорично. - Ако искаш обаче, ще ти оставя да измиеш тигана и съдовете.

Старото сбръчкано лице на Фриц придоби изражението на басет, на който бяха отказали пилешко само за да му обещаят хубава порция телешко по-късно: едновременно притеснено и щастливо.

- Не мога ли да ви помогна с нещо друго?

Трима прислужници в сиво-бели униформи се върнаха от трапезарията с празни ръце и се отправиха към последните подноси, които трябваше да бъдат подредени върху бюфетите за сервиране в огромното, огряно от великолепни полилеи помещение.

- Всъщност - промълви Мери - мислиш ли, че двамата бихме могли да останем сами тук?

- О, да, господарке. - Лицето на Фриц се проясни мъничко. -Веднага щом отнесем храната, ще изпратя персонала в преддверието. Те с радост ще изчакат там.